Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
В края на двуседмичната изложба Грета не бе успяла да про- даде нито една картина. Вече не можеше да вини рецесията за неуспеха си; войната бе приключила преди седем години, а датската икономика малко по малко се съживяваше. Откакто са ожениха, винаги бе стояла в сянката на Айнар. Неговите малки мрачни картини на блата и бури – част от тях изглеждаха пpoсто като сиви петна върху черен фон – се продаваха все по скъпо с всяка изминала година. През това време Грета припечелваше единствено от поръчките на директори, които никога не се усмихваха. На по-личните портрети – като този на Анна или на сляпата старица пред портите на "Тиволи", а сега и на Лили – никой не обръщаше внимание. Та кой би предпочел картините на Грета пред тези на Айнар – творбите на смелата и жизнена американка пред творбите на деликатния и тих датчанин? Нито един критик в цяла Дания, където художествените тенденции от XIX в. все още се смятаха за нови и твърде напредничави, не би дръзнал да предпочете нейния стил пред неговия. Грета бе убедена в това, а когато притиснеше Айнар, и той неохотно се съгласяваше.
– Чувствам се ужасно – казваше тя понякога с не съвсем благородна завист.
Една от творбите ѝ обаче предизвика интерес. Триптих, нарисуван върху закачени с панти дървени панели. Грета го започна в деня след бала в Кметството. Представляваше три изображения на девойка в близък план: момичето, потънало в размисли, с притворени, уморено зачервени клепачи; момичето пребледняло от страх с изпити бузи; момичето развълнувано, с коси, изплъзнали се от шнолата, и капчици над горната устна. Грета използва четка от заешки косъм и темперни бои, за да придаде на кожата мекота и сияние. Реши тази картина да остане без покритие от лак. Няколко критици извадиха моливи от джобовете на саката си, когато стигнаха до нея. Един дори се покашля, а друг – французин с малка сива брадавица на клепача, я попита:
– И тази ли е ваша?
Но картината, озаглавена "Трите лица на Лили", не успя да спаси изложбата. Расмусен – нисък мъж, който неотдавна бе ходил до Ню Йорк, за да размени картини на Хамерсхьой и Кройер за акции в стоманолеярните в Пенсилвания – опакова портретите и ги върна на Грета.
– Ще задържа триптиха с момичето – рече той и записа картината в тефтера си.
Няколко седмици по-късно от галерията на Расмусен пристигна писмо с изрезка от парижко художествено списание. Статията правеше обзор на съвременното скандинавско изкуство и в параграфа за най-талантливите художници в Дания се споменаваше за Грета, макар и толкова накратко, че сигурно никой не бе обърнал внимание. "Притежава необуздано въображение. Картината ѝ на младо момиче на име Лили би била страховита, ако не беше толкова красива." Рецензията бе съвсем повърхностна, но това бе нормално за обзорни статии. Расмусен препрати изрезката на Грета и тя я прочете със смесени чувства, които не можеше да изрази с думи. Най-много обаче я удиви това, че името на Айнар не се споменаваше. Правеха обобщение на датското изкуство, а името на Айнар липсваше. Тя прибра изрезката в гардероба под старите фотографии на Теди и писмата от баща ѝ, в които той говореше за брането на портокали, за лова на койоти и за Сдружението на художничките от Санта Моника, в което можеше да се запише, ако реши да се прибере в Америка за постоянно. Грета нямаше никакво намерение да показва статията на Айнар. Тя беше само за нея, похвалните думи се отнасяха за нея. Не искаше да споделя с него.
Но Грета не можеше да прочете рецензия за себе си и просто да забрави за нея. Не, трябваше да отговори някак си и затова незабавно седна да пише на критика за нещо, което ѝ хрумна.
"Благодаря ви за проницателната рецензия", започна тя. "Ще я поставя на специално място в папката си със статии. Думите ви много ме развълнуваха. Надявам се да се обадите ако идвате в Копенхаген. Градът ни е малък, но прекрасен. Имам чувството, че не сте го разглеждали както трябва. Искам и да ви помоля за една услуга. Съпругът ми, художникът, Айнар Вегенер, иска да се свърже със свой приятел от детството. Единственото, което знае, е, че живее в Париж и вероятно е търговец на картини. Случайно да познавате барон Ханс Аксгил от село Синия зъб в Ютланд? Съпругът ми много иска да го намери, тъй като са били изключително близки като деца. Обзема го силна носталгия – като всички мъже, щом си спомнят за детството, – когато говори за Ханс и за блатото. Надявам се, че може би поне сте чували за него, тъй като светът на, изкуството е по-малък, отколкото си мислим. Ако случайно разполагате с адреса му, ще сме ви много признателни. Моля ви, изпратете ми го, а аз ще го предам на Айнар. Той ще ви е изключително благодарен."