Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
В нормалното умотъждествено или непросветлено състояние на съзнанието силата и безграничният съзидателен потенциал, скрити в настоящето, са напълно помрачени от психическото време. Животът ви губи своята ведрост, свежест, удивление. Старите модели на мислене, емоции, поведения, реакции и желания се преиграват отново и отново в безброй представления, сценарият във вашия ум ви дава някаква идентичност, но изкривява или напълно скрива действителността на Настоящето. При това умът си създава мания за бъдещето като бягство от неудовлетворителното настояще.
ОТРИЦАНИЕТО И СТРАДАНИЕТО
СЕ КОРЕНЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО
Но вярата, че бъдещето ще бъде по-добро
от настоящето, невинаги е илюзия. Настоящето
може да бъде ужасно, а в бъдеще нещата може
да се оправят, и често става точно така.
Обикновено бъдещето е копие на миналото. Възможни са повърхностни промени, но истинската трансформация е нещо рядко и зависи от това дали сте способни да присъствате достатъчно в сегашното, за да разпръснете миналото със силата на Настоящето. Това, което възприемате като бъдеще, е неделима част от сегашното състояние на съзнанието ви. Ако умът ви носи тежък товар от миналото, очаква ви още от същото. Миналото се възпроизвежда чрез липсата на присъствие. Състоянието на съзнанието ви в този момент е това, което определя бъдещето — което, разбира се, може да бъде изживяно единствено като Настояще.
Може да спечелите 10 милиона долара, но тази промяна е само повърхностна. Ще продължите да възпроизвеждате същите вградени модели в по-луксозна обстановка. Хората са се научили да разцепват атома. Вместо да убие десет или двадесет души с дървена тояга, сега един-единствен човек може да убие милиони просто с натискането на едно копче. Нима това е истинска промяна?
Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? От степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръснато, е Настоящето.
Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето. Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията — всички форми на страх — се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието — недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието — недостатъчно.
На повечето хора им е трудно да повярват, че е възможно състояние на съзнанието, което е напълно освободено от всякакво отрицание. Но това е освободеното състояние, за което говорят всички духовни учения. То е обещанието за спасение — не в някакво илюзорно бъдеще, а тук и сега.
Може би ви е трудно да признаете, че времето е причината за вашите страдания и проблеми. Смятате, че те се дължат на конкретни ситуации в живота ви и от конвенционална гледна точка това е вярно. Но докато не се разправите с основополагащия въпрос, че умът създава проблемите — чрез привързаността си към миналото и бъдещето и отричането на Настоящето — проблемите всъщност остават взаимозаменяеми. Ако всичките ви проблеми или онова, което смятате за причини за страданието и нещастието ви, чудотворно изчезнат от живота ви, но не започнете да присъствате повече, да съзнавате повече, скоро ще се озовете натоварени с подобни проблеми или причини за страдание, като сянка, която ви следва навсякъде. В крайна сметка проблемът е един- единствен — самият ум, обвързан с времето.
Не мога да повярвам, че мога да достигна момент,
когато ще бъда напълно свободен от проблемите си.
Така е. Никога не можете да достигнете такъв момент, защото сте в него сега.
Няма спасение във времето. Не можете да бъдете свободни в бъдещето. Присъствието е ключът към свободата, затова можете да бъдете свободни единствено сега.