Ковачница на мрак

Не, единствената надежда за смирение бе в това всички да се разоръжат и с това да се сложи край на заплахата от физическо насилие. Знаеше, че би могъл лесно да наложи вижданията си в общество, където само думите са достатъчни и където победите се измерват в убеждение и разумен дебат. Но тук, по тези улици, в това присвито от страх село главорезите бяха тези, които се перчеха, пияни от ейл и смърт, с лица, оживели от животинско лукавство и нищо повече. С тях не можеше да спечели нищо в спор, защото в невежествената си тъпота винаги можеха да прибегнат до оръжията си. Не беше ли казал самият Галан: „На върха на меча ще намериш поантата на глупците“?

Закуца към палатката, където чакаше дъщерята на Тейт Лорат. Срам го беше тласнал към това, стъпка подир кретаща стъпка. Над сто живота бяха отнети тази нощ и всичко — по негова вина. В някои отношения щеше да е по-зле, ако беше цял, а не сакат и изпълнен с болка окаяник, какъвто бе сега. Защото тогава нямаше да има никакви извинения, никакви оправдания за предателството, изригнало от нараненото му сърце. Все пак се беше посветил на този път и в самия му край щеше да дойде най-желаното: отмъщението спрямо лорд Драконъс и жалкото му кутре, незаконния му син.

В края на краищата легионът знаеше враговете си.

Стигна до палатката и треперещата му ръка се засуети с платнището на входа. Звук отвътре го накара да спре, а след миг се показа дългопръста ръка и дръпна тежкото зебло настрани.

Сагандер се наведе и изкуцука вътре.

— Простете ми — прошепна.

— За какво? — попита младата жена. Стоеше наблизо, но въпреки това скрита в сянката. Самотният фенер хвърляше малко светлина. Дъхът й ухаеше на розова вода.

— Стар съм. Откакто загубих крака си, ъъ, моля ви, не ми се подигравайте, но не мога да правя… нищо.

— Тогава защо ме приехте за своя награда?

— Моля ви, бих искал поне да седна.

Тя посочи походното легло. Той задържа погледа си извърнат настрани от нея, докато докуцука до него.

— Не съм глупак — изпъшка Сагандер. — Майка ви съзнава, че сте й съперничка, и иска да ви види използвана, пострадала дори. Прекършена и разпътна. Трябва да намерите начин да се освободите от нея.

Дъхът й беше мек и му се стори, че може да усети топлината, излъчвана от тялото й… но това едва ли беше възможно.

— Не съм застрашена от разпътство, учителю Сагандер, а срещу мен майка ми може само да се провали. Защото тя е стара, а аз съм млада.

— Но тя все пак изпитва удоволствие да ви хвърля в ръцете на мъже, някои от които може да са зли, дори жестоки.

— Никой не смее да ми посегне и това няма да се промени. Аз не съм майка ми, учителю Сагандер, и не давам от себе си нищо, което смятам за ценно. Мога да я надчакам.