Шогун

— Да, това е много тъжно а вие сте прав. Напълно сте прав, Бунтаро-сама — опита се тя да го успокои и лъжата й се удаде съвсем лесно, макар много добре да знаеше, че никоя страна не може да цивилизова Китай, защото си беше цивилизован от най-древни времена.

Но вената на челото му пулсираше и той говореше повече на себе си:

— Но ще си платят. До един! Мръсни предатели! Трябва само да изчакаш търпеливо до брега на реката, за да заплават покрай теб труповете на враговете ти, така ли е? А аз ще чакам и много скоро ще се изплюя върху главите им. Обещал съм си го. — Той я погледна. — Мразя предателите и прелюбодейките! И лъжците!

— Да, съгласна съм. Напълно сте прав, Бунтаро-сама — изстинала от ужас промълви тя, защото знаеше, че жестокостта му нямаше граници. Едва шестнадесетгодишен, Бунтаро екзекутира собствената си майка — една от по-незначителните наложници на Хиромацу — защото я заподозрял, че не била вярна на баща му, докато Хиромацу се биеше на война за диктатора Города. Години по-късно уби собствения си първороден син от първата си жена за предполагаеми оскърбления, а нея самата върна на родителите й и тя се самоуби, тъй като не можа да понесе този срам. Вършеше ужасни неща с наложниците си и Марико. — И с бащата на Фуджико се бе скарал жестоко — обвини го, че се бил проявил в Корея като страхливец, злепостави го пред тайко, който му заповяда веднага да си обръсне главата и да стане монах. Той умря наскоро след това, изяден от собствения си позор.

На Фуджико й потрябва цялата сила на волята й, за да запази спокойствие.

— Почувствувахме се много горди, като разбрахме, че сте избягали от врага.

Пристигна сакето. Бунтаро започна шумно да сърба. След като изтече отреденото от етикета време, Фуджико стана.

— Моля да ме извините за момент.

Отиде в кухнята да предупреди Блакторн, да му поиска разрешение Бунтаро да се настани в къщата, да каже на него и на слугите какво да правят.

— Но защо тук? — раздразни се Блакторн. — Защо живее тук? Необходимо?

Фуджико се извини и се опита да му обясни, че разбира на Бунтаро не можеше да му бъде отказано.

Блакторн намусено продължи да готви, а тя се върна при вуйчо си с разтуптяно сърце.

— Моят господар каза, че за него е чест да останете тук. Неговият дом е ваш дом.

— Какво е да си наложница на варварин?

— Предполагам, че е ужасно. Но Анджин-сан е хатамото и следователно самурай. Затова смятам, че да съм негова наложница е същото, както с други мъже. Не съм била досега ничия наложница, предпочитам да съм съпруга. Анджин-сан е като останалите мъже, макар че, признавам, някои от навиците му са много особени.

— Кой би допуснал, че жена от нашия род ще стане наложница на варварин, пък бил той и хатамото.

— Нямах избор. Просто се подчиних на Торанага-сама и на дядо — главата на нашия род. Дълг на жената е да се подчинява.

— Да. — Бунтаро привърши чашата със саке и я напълни отново. — Много е важно за жената да бъде покорна и да се подчинява. Марико-сан е много послушна, нали?