Шогун

Никой не поправи японския му.

— Хай.

Щом той излезе, Фуджико хукна към тоалетната — малка къщичка в чудесен стил, построена отделно от входа на градината. Не можеше да сдържи повече гаденето.

— Не ви ли е добре, господарке — обезпокои се личната и прислужница Нигацу. Тя беше на средна възраст, кръгла като топка и се бе грижила за Фуджико през целия й живот.

— Върви си. Но преди това ми донеси чай. Не, недей — за това ще трябва да влезеш в кухнята. Ох, ох!

— Чай има и тук, господарке. Сетихме се, че може да поискате, и възварихме един чайник на друг мангал.

— Колко си досетлива — ощипа Фуджико ласкаво кръглата й буза. Втора прислужница се завтече да й вее с ветрило. Тя си избърса устата с книжна салфетка и с облекчение приседна на възглавниците върху верандата. — Сега вече съм по-добре.

Свежият въздух, прохладната сянка, топлото следобедно слънце, пърхащите пеперуди, морето далече долу — спокойно и проблясващо — всичко я караше да се чувствува по-добре.

— Какво става господарке? Не смеем дори да надникнем в кухнята.

— Няма нищо. Господарят… той… нищо, нищо. Навиците му са малко особени, но такава е нашата карма.

Тя погледна встрани — главният готвач се задаваше с раболепен вид през градината и сърцето й се сви. Той се поклони официално — стегнат, дребен човечец с големи крака и много изпъкнали зъби. Още преди да е отворил уста, Фуджико се усмихна напрегнато и нареди:

— Поръчай в селото нови ножове, ново котле за варене на ориз, дъска за рязане и бъчви за вода — всичко, каквото смяташ за необходимо. А тези, които господарят употреби сега, ги отдели настрана за негово лично ползуване. Ще му отделите също така специално място в кухнята, а ако трябва, ще построите дори отделна кухня, където да може да си готви, ако желае. Докато се научите.

— Благодаря, Фуджико-сан. Много се извинявам, че ви прекъсвам, съжалявам много и моля за прошка, но познавам един чудесен готвач от съседното село. Не е будист и дори е бил в Корея с войските, така че знае да… как се… как да готви по вкуса на господаря. Много по-добре от мен.

— Когато ми потрябва друг готвач, ще те уведомя. Щом видя, че не се справяш или нещо хитруваш, ще ти го кажа. А дотогава оставаш главен готвач. Прие тази служба за срок от шест месеца.

— Да, господарке — отвърна готвачът с външно достойнство, но отвътре трепереше, защото с господарка като Фуджико-но-Анджин шега не биваше. — Моля да ме извините, но бях нает да готвя. Горд съм да бъда готвач. Но не съм приел да бъда — касапин. Касапите са ета. Разбира се, не можем да допуснем един ета тук, но този готвач, за когото ви казах, не е будист като мен, като баща ми, неговия баща и неговия преди това, господарке, а те никога… никога… Моля ви, този нов готвач ще…