Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Блакторн изведнъж осъзна, че тази битка му дава в ръцете ключа за крепостта Осака: как да я обсади, как да и разруши, как да разбие портите й и как да я победи.
— Да, сеньор?
— Това стана преди четиридесет години в най-голямото вътрешно море на Европа, Марико-сан. Казва се Средиземни море. Беше просто обсада като всички обсади и не си заслужава да говорим за нея — излъга той. Споменът, който го осени, беше безценен и не можеше да го поднесе просто така и в никой случай сега — моментът никак не беше подходящ. Марико нееднократно му беше разказвали, че крепостта Осака стои неумолимо между Торанага и победата. Блакторн разбра, че ако реши проблеми е Осака, това може да се окаже неговият паспорт за излизане от империята с всички богатства, каквито могат да потрябват на човек за един живот.
Забеляза, че Марико е обезпокоена.
— Има ли нещо, сеньора?
— Нищо, сеньор.
Тя преведе думите му, но на него му стана ясно — разбрала е, че той крие нещо. Миризмата на заешкото задушено отвлече вниманието му.
— Фуджико-сан?
— Хай, Анджин-сан?
— Шокуджи уа мадака? Куаку уа… садзо куфуко де оро, нее? Кога ще вечеряме? Гостите може би са гладни?
— А, гамен насай, хи га курете кара ни иташимасу.
Тя посочи към слънцето и Блакторн разбра, че е казала „след залез слънце“. Той кимна и изръмжа, което на японски минаваше за учтиво „благодаря, разбрах“.
Марико пак се обърна към него:
— Моят съпруг би искал да му разкажете за някоя битка, в която сте участвували.
— Те всички са описани във военния наръчник, Марико-сан.
— Казва, че го е изчел с голям интерес, но там нямало никакви подробности. През следващите дни би искал да научи всичко за вашите битки. А сега, ако обичате разкажете за някоя от тях…
— До една са във военния наръчник. Може би утре, Марико-сан.
Искаше му се да остане сам и да обмисли поразителното си хрумване за крепостта Осака и онази битка, пък и му омръзна да говори, да го разпитват и най-вече много беше изгладнял.
— Моля ви, Анджин-сан, разкажете отново, само веднъж, за моя съпруг. Моля ви.
Той долови умолителните нотки в гласа й и се смили.
— Разбира се. Как мислите, за коя да му разкажа?
— За тази в Холандия.
— Добре.
И той започна да разказва за онзи бой, дето приличаше на всички останали боеве, в които хората умират най-вече поради грешките и некадърността на командуващите офицери.
— Моят съпруг казва, че тук не е така, Анджин-сан. Тук командуващите офицери трябва да са много способни. В противен случай загиват много бързо.
— Разбира се, моите критики се отнасят само за европейските военачалници.
— Бунтаро-сама обещава да ви разкаже в близките дни за нашите воини и военачалници, особено за тайко. В отговор на вашата информация — уклончиво каза тя.
— Домо — благодари Блакторн, усещайки как погледът на Бунтаро се впива в него като свредел. Какво ли всъщност искаш от мен, кучи сине?
Вечерята се оказа пълен провал. За всички.
Още като излязоха от градината и се запътиха към верандата, където щеше да бъде сервирано, се случиха някои лоши знамения.
— Извинете, Анджин-сан, но какво е това? — посочи Марико. — Ей там. Моят съпруг пита какво е това.
— Къде? А, това ли? Фазан — обясни Блакторн. Торанага-сама ми го изпрати заедно със заека. Ще вечеряме с него по английски — или поне аз имам такива намерения, макар че би стигнал за всички.
— Благодаря, но… ние, моят съпруг и аз, не ядем месо. Защо е провесен така фазанът? В тази горещина… не бива ли да го свалите от там и да го сготвите?
— Така се приготвя фазан. Първо се окачва, за да узрее месото.
— Как? Така? Извинете, Анджин-сан — притесни се тя — много се извинявам, но той бързо ще се развали. Все още е с перушината и не е… почистен.
— Месото на фазаните е много сухо, Марико-сан, затова се окачва да виси няколко дни и дори седмици в зависимост от температурата. След това се чисти и готви.
— И вие… го оставяте така на открито? Да гние? Като…
— Нан джа? — нетърпеливо попита Бунтаро.
Тя започна да му обяснява с извинителен тон и той пое дълбоко въздух, стана, огледа фазана и го побутна с пръст. Няколко мухи се разхвърчаха с бръмчене и отново кацнаха върху птицата. Фуджико колебливо каза нещо на Бунтаро и той пламна.
— Наложницата ви казва, че сте заповядали никой освен вас да не се докосва до него.
— Да. Вие не окачвате ли дивеча? Тук не всички са будисти.