Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Торанага уклончиво разказа как! Хиромацу се завърнал в Йедо в деня, преди той самият да потегли насам, а дамите му решили да останат в Осака. Причината за забавянето била здравословното състояние на Садзуко. Нямаше защо да съобщава подробности. И двамата много добре знаеха, че това е просто общоприета формула и че генерал Ишидо никога не би допуснал да му се изплъзнат две такива Ценни заложнички, след като бе изтървал Торанага.
— Шигата га най — завърши той. — Карма. Нищо не може да се направи.
— Да.
Той взе ръкописа.
— А сега ще прочета това. Благодаря ви, Марико-сан. Много добре сте се справили. Моля ви призори да доведете Анджин-сан в крепостта.
— Торанага-сама, тъй като моят господар е вече тук, Трябва…
— Съпругът ви вече даде съгласието си, докато съм тук, да продължите да ми служите като преводач. Така че и през следващите дни задълженията ви към Анджин-сан ще бъдат на преден план.
— Но, Торанага-сама, трябва да уредя дом за своя господар. Ще му трябват слуги и къща.
— За момента това ще е загуба на време, пари и усилия. Ще остане заедно е войските или ако предпочита, да отиде да живее в къщата на Анджин-сан. Както желае. — Той забеляза, че тя пламна от недоволство. — Нан джа?
— Моето място е до моя господар. Да му служа.
— Мястото ви е където аз искам да бъдете.
— Да, разбира се, моля да ме извините.
— Разбира се.
Тя излезе, а той внимателно прочете свитъка. Също и военния наръчник. После отново се върна към някои места в ръкописа. Прибра и двата документа на сигурно място, постави пазачи пред каютата и се качи на палубата.
Разсъмваше се. Денят обещаваше да бъде топъл и облачен. Отложи срещата с Анджин-сан, която бе насрочил, и отиде на кон до платото, придружен от сто самураи. Там взе със себе ей соколарите и три сокола и ловува в радиус от двадесет ли. До обед хвана три фазана, два големи горски бекаса, един заек и връзка пъдпъдъци. Единият фазан и заека изпрати на Анджин-сан, останалото взе със себе си в крепостта. Някои от самураите му не бяха будисти и той се отнасяше снизходително към навиците им в храненето. Самият той хапна студен ориз с пастет от риба и мариновани водорасли е джинджифил. След това се сви на пода и заспа.
Късно следобед Блакторн весело си подсвиркваше в кухнята. Около него се суетяха главният готвач, готвачът на зеленчуци, готвачът на риба и помощниците им — до един усмихнати, но вътрешно ужасени, че господарят им се намира в кухнята заедно с господарката и защото тя им бе съобщила, че той ще им окаже честта да им покаже как се готви по негов вкус. А най-вече ги ужасяваше заекът.
Блакторн вече бе окачил фазана под стряхата на складовото помещение с наставлението никой — никой! — да не го докосва.
— Добре ли разбраха, Фуджико-сан? Никой пипа — само аз — с престорена сериозност повтори той.
— О, да, Анджин-сан. Разбрах. Много се извинявам, но правилно е да се каже: „Никой да не пипа освен мен.“
— А сега — обърна се той към всички — демонстрация на финото изкуство да се готви. Урок първи.
— Додзо гомен насай? Извинете, моля — не разбра Фуджико.
— Миру. Гледайте.
Отново се почувствува млад — едно от първите задължения в детството му се състоеше в това да се почиства дивечът, защото двамата с брат си бракониерствуваха при огромен риск в именията около Чатъм. Избра един дълъг, извит накрая нож. Готвачът на суши11 пребледня. Това бе любимият му нож, със специално наточен ръб, за да бъдат резените риба винаги безупречни. Всичките му подчинени знаеха това и затаиха дъх. Усмивките им станаха, още по-широки, за да прикрият притеснението, което изпитваха заради него, а той също се ухили до уши, за да не издаде срама си.
Блакторн разпори корема на заека и внимателно извади целия стомах с вътрешностите. На една от младичките прислужнички й призля и тя безмълвно изтича навън. Фуджико реши да я глоби една месечна заплата, а същевременно страшно й се прииска и тя да беше селянка с да може да избяга, без да се посрами.
Те гледаха потресени как той отрязва Долната част от краката, после започна да бута двата предни крака обратно в кожата, като по този начин я отделяше от месото. Същото Направи и със задните крака — умело ги препъхна през коремния процеп, след като бяха оголени, и с рязко, сръчно движение съблече кожата през главата, сякаш беше старо зимно палто. Постави почти одраното животно на масата за рязане и го обезглави, като остави главата с изцъклените трогателни очи да виси за кожата. Отново я обърна с косъма навън и всички в кухнята въздъхнаха с облекчение. Той обаче не чу въздишката, тъй като съсредоточено разрязваше месото на порции. Още една прислужница напусна незабелязано кухнята.
11
Японско ястие от сурова риба. — Б. пр.