Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да, господарю. — Тя се вгледа в грозното му като на маймуна лице. — Тя ви носи само чест. Без нея, вашата съпруга, Торанага-сама никога не би получил знанията на Анджин-сан.
Той се усмихна накриво.
— Чух, че сте заплашили Оми-сан с пищови.
— Дотогава не бях докосвала пищов. Не знаех дали са заредени. Но щях да натисна спусъците.
Бунтаро се засмя.
— И Оми-сан е помислил същото.
Тя отново му напълни чашата.
— Така и не разбрах защо Оми-сан не направи никакъв опит да ми ги отнеме. Неговият господар му беше наредил да ги вземе, а той не ги взе.
— Аз щях да ги взема.
— Да, вуйчо, знам. Моля да ме извините, но щях да дръпна спусъците.
— Да, но нямаше да ме улучите.
— Вероятно. Но оттогава вече се научих да стрелям.
— Той ли ви научи?
— Не, един от офицерите на Нага-сан.
— Защо?
— Баща ми никога не би позволил негова дъщеря да се научи да борави със сабя или копие. Той смяташе предполагам, много мъдро — че трябва да усвоявам умения, които повече подобават на една жена. Ала понякога се налага жената да защити своя господар и неговия дом, а пищовът е подходящо оръжие за жена — много подходящо. Не изисква физическа сила и човек бързо се учи да стреля. Така че сега може би ще бъда от по-голяма полза за своя господар, защото със сигурност ще продупча главата на всеки, който застрашава него или честта на дома му.
Бунтаро си пресуши чашата.
— Бях много горд, когато чух как сте се противопоставили на Оми-сан. Правилно сте постъпили. И Хиромацу-сан се гордее с вас.
— Благодаря, вуйчо. Аз само изпълнявах дълга си. — Тя се поклони официално. — Моят господар пита дали сега ще му окажете честта да разговаряте с него, ако ви е угодно.
Той отвърна също тъй церемониално:
— Моля да му благодарите, но ще може ли преди това да се изкъпя? Ако му е угодно, ще се срещнем, след като се върне съпругата ми.
Глава тридесет и пета
Блакторн чакаше в градината, облечен в униформено кафяво кимоно, подарък от Торанага, със сабите и пояса и зареден пищов, скрит също в пояса. От притеснените, набързо дадени обяснения на Фуджико, а по-късно и от слугите разбра, че трябва да приеме Бунтаро официално, защото бил важен военачалник, хатамото и пръв гост в къщата му. Затова веднага се изкъпа, преоблече се и чакаше на уреченото място.
Беше се видял за малко е Бунтаро още вчера, когато пристигна. През целия ден Бунтаро беше зает с Торанага и Ябу, заедно е Марико, и Блакторн бе оставен да организира незабавно демонстрацията на атаката е помощта на Оми и Нага.
Марико се прибра късно. Разказа му накратко за бягството на мъжа си, как е бил преследван от хората на Ишидо, как им се изплъзнал и накрая се промъкнал през вражеските провинции, за да стигне до Кванто.
— Било е изключително трудно, но очевидно не и невъзможно, Анджин-сан. Моят съпруг е много силен и храбър.
— А сега какво ще стане? Ще си тръгнете ли?
— Торанага-сама нареди всичко да остане както преди. Нищо да не се променя.
— Вие се променихте, Марико-сан. Веселите искрици изчезнаха от очите ви.
— Не, Анджин-сан. Така ви се струва. Просто ми олекна, че е жив, защото бях сигурна, че е загинал.
— Да, но това ви промени.
— Разбира се. Благодаря на бога, че моят господар не е бил пленен, че е оживял да се подчини на заповедите на Торанага-сама. А сега, ако ме извините, Анджин сан, много съм изморена. Простете, но съм много, много изморена.
— Нещо да ви помогна?
— С какво можете да ми помогнете, Анджин-сан? Освен да споделите нашето щастие. Всъщност нищо не се е променило. Нищо не е свършило, защото нищо не е започвало. Всичко е като преди. Съпругът ми е жив.
А не съжалявам ли, че не е мъртъв? — питаше се Блакторн сега в градината. Не. Тогава защо е скритият пищов? Да не би да си изпълнен с чувство на вина? Не. Нищо не е започнало, каза тя. Така ли мислиш? Не е ли започнало? Не. Мислеше, че си с нея. Това не е ли същото, както ако си бил с нея?
От къщата се зададе Марико. Приличаше на миниатюрна порцеланова статуетка, вървяща на половин крачка зад Бунтаро, както беше редно. В сравнение с нея мечешката му фигура изглеждаше още по-непохватна и груба. Придружаваха ги Фуджико и прислужничките.
Той се поклони.
— Йокосо йоде кудасарета, Бунтаро-сан. Добре дошли в къщата ми.
Всички се поклониха. Бунтаро и Марико седнаха на възглавничките срещу него. Нигацу и прислужничката Кой започнаха да сервират чай и саке. Бунтаро пиеше саке и Блакторн последва примера му.
— Домо, Анджин-сан. Икага десу ка? Благодаря, как сте?