За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
Антологията „За спасяването на света“ събира 48 фантастични разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия (1962-2012). Всеки от текстовете в нея засяга големи теми; всеки има силата да ни размисли, развълнува, навярно даже… промени?
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Перейти на страницу:
Аз го усетих с гърба си,
Прим по челото целунах
и се обърнах да моля:
не него – мен да погубят…
Честен бе моят предтеча –
мен само смете. Посече
моята Обич горяща.
Скри го от взора ми с плаща…
Аз се надигнах от пода,
стиснах рапирата мъртво
и Смърт в ребрата прободох,
в черепа, в шията, в кръста…
(Даже – от злост ослепяла –
два пъти мушнах в чатала…)
После се свлякох без сили връз Прим,
и животът, за кратко, се върна у мене;
Обичта ми обаче не се – бе преминал,
сетният шепот – нечут сред свистене…
В оня ден Мърт умря.
И когато ме викнаха Силите,
за отплата за подвига сторен
да заема на мъртвия мястото,
куха бе тяхната гавра –
аз вече бях Смърт.
– … Но сега си свободна… И своя…
– Твоя съм! Тяхна, Жив! Истинска!
Помълчават, сияещи. Гледат децата.
– Ери… наистина ли не свежда тревата?
– Нито сега, нито после – засмива се Жив. – Нито ден, три години…
– Три години! – Мърт ахва.
– Три, Обич. При нас и до Плам.
– Неразделни…
– От мънички…
– Заедно!
– Три години, и нито ден сам…
– Чуден батко е Ери…
– … дали ù е батко?
Смеят се: обща любима шега.
– За последно когато ги мерих,
тя расте, той е същият, досега…
– Помниш ли?
– Помня, как няма да помня!
„Майка е крава, баща ми – садист.“
Малък и сам…
… А очите – огромни!
Толкова големи… Поел сънилист?
… Ни дума повеч за майка и татко…
… Сви се до Плам на кравай и заспа.
… Ери… обична наша загадка…
… Ери и Плам… чудеса!
Перейти на страницу: