Прагът на вечността [bg]

— Не мога да изляза, трябва да гледам Алис — каза Каролин.

Лили се беше приготвила за възраженията.

— Майка ми може да я наглежда — рече тя. — Дори и баба Мод. Алис не е твърде буйна вечерно време.

Алис беше на четиринадесет месеца и спеше по цяла нощ.

— Не знам. Не ми изглежда редно.

— От години не си излизала — буквално.

— Но какво би казал Вали?

— Той не очаква да се криеш и въобще да не се забавляваш, нали?

— Не знам.

— Тая вечер отивам в клуба „Света Гертруд“. Защо не дойдеш с мен? Има музика, танци и обикновено дебати. Не мисля, че Вали би имал нещо против.

Източногерманският ръководител Валтер Улбрихт знаеше, че младежите имат нужда от развлечение, но имаше една неприятност. Всичко, което те харесваха — поп музика, мода, комикси, холивудски филми — беше недостъпно или забранено. Спортът се ползваше с одобрение, но обикновено отделяха момичетата от момчетата.

Лили знаеше, че повечето хора на нейна възраст ненавиждат властта. Юношите не се вълнуваха много по въпроса за това дали да има комунизъм или капитализъм, но се интересуваха от прически, мода и популярна музика. Пуританската неприязън на Улбрихт към всичко, което им харесваше, отчужди поколението на Лили. Още по-зле, те си фантазираха, може би напълно нереалистично, че връстниците им на запад имат грамофони в спалните, шкафове, пълни с дрехи по модата, и ядат сладолед всеки ден.

Младежките клубове в църквите бяха плах опит за запълване на празнината в живота на младежта. Те бяха безопасно неполемични, но не задушаващо съгласни като младежката организация на комунистите — Свободната немска младеж.

Каролин се умисли.

— Може би имаш право — заключи тя. — Не мога да прекарам живота си като жертва. Извадих лош късмет, но не бива да допускам това да ми влияе. ЩАЗИ ме смятат просто за някакво момиче, чийто приятел е убил граничар, но няма нужда да приемам приказките им.

— Точно така! — Лили беше доволна.

— Ще пиша на Вали и ще му кажа за това. Но ще изляза с теб.

— Хайде да се преоблечем тогава.

Лили отиде до стаята си и облече къса пола — не съвсем минипола, като носените от момичетата по западните телевизионни предавания, гледани от всички в Източна Германия, а над коляното. След като Каролин се съгласи, Лили се запита дали това е правилният подход. Каролин определено се нуждаеше от свой живот — беше напълно права в думите си, че няма да остави ЩАЗИ да я определя. Но какво щеше да си помисли Вали, щом научеше? Щеше ли да се притеснява, че Каролин го забравя? Лили не беше виждала брат си от почти две години. Сега беше на деветнадесет и беше поп звезда. Тя не знаеше какво би могъл да си мисли той.