Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Той знае нещо и за Роланд: че е видял майка си в магьосническата топка. Именно Габриел Дисчейн, току-що върнала се от изгнанието си в Дебария, Габриел, която ще признае на съпруга си прегрешението си и мислите си след банкета, която ще измоли прошката му и ще бъде върната отново в леглото му… и когато Стивън заспи, след като са се любили, ще забие нож в гърдите му… или може би само леко ще одраска рамото му с него, без дори да го събужда. Резултатът ще е един и същ.
Роланд е видял всичко това в топката, преди най-накрая да предаде проклетото нещо на баща си, и е успял да го спре. За да спаси живота на Стивън Дисчейн, биха казали Еди и Сузана, ако можеха, да прозрат в нещата, но Джейк притежава мъдростта на нещастните деца, и е по-наясно от тях, Роланд го е направил, за да спаси и живота на майка си. Да и даде последен шанс да преоткрие здравия разум, последна възможност да застане на страната на съпруга си и да се държи както трябва. Последен шанс да се откаже от Мартин Броудклоук,
Разбира се, че ще го направи, Роланд е видял изражението й през онзи ден, колко нещастна е тя. Не би могла да избере магьосника. Ако успее да я накара да разбере…
И тъй, без да схваща, че още веднъж е попаднал в капана на юношеските убеждения — Роланд не може да разбере, че нещастието и срамът често не са пречка за желанието, — е дошъл да говори с майка си, да я умолява да се върне при съпруга си преди да е станало твърде късно. Спасил я е от нея самата веднъж, ще й каже, но не може да го стори отново,
И ако тя все още не желае, мисли си Джейк, или се опитва да го отпрати, преструвайки се, че не знае за какво говори той, ще й даде избор: да напусне Гилеад с негова помощ — сега, тази нощ — или да бъде окована във вериги утре сутрин, като предателка, която вероятно ще бъде обесена като готвача Хакс,
— Майко? — провиква се той, без да забележи силуета, застанал в сенките зад него. Пристъпва още по-напред в стаята и сега силуетът се раздвижва. Вдига ръце. Държи нещо в тях. Не оръжие, Джейк вижда поне това, но е нещо странно, прилича на змия…
— Роланд, внимавай! — изпищява Сузана и гласът и е като магически ключ. Има нещо на тоалетката — стъклената топка, разбира се; Габриел я е откраднала — това ще занесе на любовника си като отплата за проваленото от сина й убийство — и сега тя светва, като че в отговор на гласа на Сузана. Разпръсва върху тройното огледало ярка розова светлина, която залива цялата стая. В тази светлина, в това тройно огледало Роланд най-сетне вижда фигурата зад себе си.
— Господи! — пищи ужасен Еди Дийн. — Божичко, Роланд! Това не е майка ти, това е…
Всъщност дори не е жена, вече не — това е нещо като жив труп в изпоцапана от пътя черна, рокля. Останали са само няколко кичура коса на главата й, на мястото на носа й зее дупка, но очите й още сияят, а змията около врата й е жива. Дори в ужаса, който изпитва, Джейк има време да се учуди дали я е взела изпод същия, камък, където е намерила, убитата, от Роланд.
Това е Рия, която чака Стрелеца в апартамента на майка му — това е Кьос, дошла не само да прибере топката си, но и да си разчисти сметките с момчето, което й донесе толкова неприятности.
— Сега вече те хванах! — пищи тя и се хили. — Сега ще си платиш.
Но Роланд я е видял, видял я е в топката, Рия е предадена от същата тази топка, която е дошла да си прибере, и сега той се обръща, ръцете му се спускат към новите револвери със смъртоносна, скорост. Той е на четиринадесет, рефлексите му са така остри и светкавични, както трябва да бъдат.
— Не, Роланд, недей! — крещи Сузана. — Това е фокус, това е от топката!
Джейк има време само да погледне от огледалото към жената, която в действителност стои на прага — само време колкото да осъзнае, че и той е бил измамен.
Може би Роланд също разбира истината, в последната част от секундата — че жената, на прага, в крайна сметка е именно майка му, нещото в ръцете й не е змия, а колан, направен за него, подарък в името на помирението, може би и че кълбото го е излъгало по единствения начин, по който е можело… с отражението.
Във всеки случай е твърде късно. Оръжията са извадени и стрелят, ярките им жълти пламъчета осветяват стаята. Той дръпва спусъка на всеки револвер по два пъти и четирите изстрела повалят Габриел Дисчейн обратно в коридора, тя още се усмихва.
Умира с усмивка.
Роланд стои като вкаменен, с димящите револвери в ръце, лицето му е сгърчено от изненада и ужас, най-сетне започва да проумява истината за това, което ще трябва да носи със себе си през целия си живот: използвал е оръжията на баща си, за да убие майка си.