Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Джейк вижда и нещо друго — момчето стрелец носи червени каубойски ботуши. Но не знае. Защото това не се случва в действителност.
Но някак си е реално. Те са в топката на магьосника, вътре в розовия ураган (това розово хала, което сияе около лампите напомня на Джейк за Водопада на хрътките и луната, виждаща се през мъглата) и се случва отново.
— Роланд! — провиква се Еди от мястото, където със Сузана стоят до гоблените. Сузана хваща и стиска рамото му, настоявайки той да запази тишина, но Еди не я забелязва. — Роланд, не! Недей!
— Не! Олан! — изписуква Ко.
Роланд преминава на една ръка разстояние от Джейк, без да го види. За него те не съществуват; със или без червени ботуши, този ка-тет е далеч в бъдещето му.
Спира пред вратата в края на коридора, колебае се, вдига ръка и почуква. Еди хуква по коридора към него, все още стиснал ръката на Сузана… сега почти я влачи.
— Ела, Джейк! — извиква.
— Не! Не искам!
— Не е важно какво искаш и много добре го знаеш! Трябва да видим това. Ако не можем да го спрем, поне трябва да изпълним онова, за което сме тук!
С натежало сърце и стегнат като буца стомах, Джейк се приближава. Когато стигат до Роланд — оръжията изглеждат огромни на тънките му бедра, а от гладкото му, но вече уморено лице на Джейк му се доплаква — Стрелецът чука отново.
— Тя не е там, захарче! — провиква се Сузана. — Тя не е там или не иска да ти отвори, не е важно кое от двете! Остави я! Остави я! Тя не си заслужава! Това, че е твоя майка, не я прави по-достойна. Тръгвай си!
Но той не я чува и не си тръгва. Когато Джейк, Еди, Сузана и Ко се събират незабелязани зад него, Роланд натиска дръжката и открива, че вратата не е заключена. Отваря я и влиза в сумрачната стая с копринени тапети. Подът е застлан с килим, който напомня на Джейк на така обичния персийски килим на майка му… само че този е от провинция Кашамин.
В далечния край на приемната, до прозореца, който е затворен заради зимните ветрове, Джейк вижда нисък стол и знае, че това е същият, който е стоял там и в деня на изпитанието на Роланд; там е седяла тя, когато синът й е открил ухапването на врата й.
Креслото сега е празно, но когато Стрелецът пристъпва навътре в стаята и се обръща да погледне към спалнята на апартамента, Джейк забелязва чифт обувки — черни, не червени — под завесата, която е спусната пред затворения прозорец.
— Роланд! — крещи той. — Роланд, зад завесата! Някой се крие там! Внимавай!
Но Роланд не го чува.
— Майко? — провиква се той и дори гласът му е същият, Джейк би го познал навсякъде… но някак младежки. — Майко, аз съм, Роланд! Искам да поговорим!
Все още не получава отговор. Прекосява късия коридор, който води към спалнята. Част от Джейк иска да остане тук в приемната, да отиде до завесата и да я дръпне, но той знае, че не това е начинът по който се развива действието. Дори ако се опита, съмнява се, че ще направи нещо полезно — ръката му най-вероятно ще мине през плата като ръка на призрак.
— Ела! — казва Еди. — Не бива да го оставяме сам.
Вървят скупчени по начин, който при други обстоятелства би бил комичен. Сега не е — те и тримата отчаяно се нуждаят от приятелски допир.
Роланд стои и гледа към леглото. Взира се като хипнотизирай. Може би се опитва да си представи Мартин там заедно с майка си; може би си припомня Сюзан, с която никога не е спал в истинско легло. Джейк вижда мъглявия му профил в тройното огледало от другата страна на стаята, поставено в алков. Това тройно огледало се издига зад малка масичка, която момчето разпознава — тоалетка е.
Стрелецът се отърсва от своите мисли. Ужасните му ботуши изглеждат като ботушите на човек, преминал през река от кръв.
— Майко!
Пристъпва към леглото и дори се навежда, като че ли си мисли, че тя може да се крие отдолу. Ако се крие някъде, тя не е там; обувките, видени от Джейк зад завесата, са женски, и силуетът, който сега се появява в дъното на късия коридор, точно зад вратата на спалнята, носи рокля.
Джейк вижда и други неща. Разбира проблемите на Роланд с родителите му преди Еди и Сузана да ги осъзнаят, защото собствените родители на Джейк са отчасти като тях: Елмър Чеймбърс е Стрелец от телевизията, а Мегън Чеймбърс е преспала много нощи при болни приятели. Нищо от това не му е казвано директно, но той някак си знае: той е споделял кеф с родителите си и знае каквото трябва да знае.