Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Не! — каза Еди.
— Не! — повтори Сузана.
— Не! — присъедини се Джейк.
— Не! — отсече Ко и излая.
Зловещият човек на трона продължи да се усмихва.
— Роланд — попита той, — какво ще кажеш? — Бавно вдигна торбата. Висеше от ръката му като сълза и сега нещото вътре в нея започна да пулсира с розова светлина. — Откажи се и те никога няма да погледнат вътре — няма да видят последното действие от онази стара пиеса. Откажи се. Обърни гръб на Кулата и си върви по пътя.
— Не! — отсече Роланд. Усмихна се и докато усмивката му се разширяваше, тази на мъжа на трона промъкна. — Можеш да омагьосаш пистолетите ми, поне тези от нашия свят.
— Не знам за какво си мислиш, драги, но те предупреждавам, че…
— Не бива да споря с великия Оз? Мисля, че точно това ще сторя, Мартин… или Маерлин… или както и да се наричаш сега…
— Всъщност името ми е Флаг — каза мъжът на трона. — И сме се срещали преди. — Отново се усмихна. Вместо да смекчи изражението му, усмивката изкриви лицето му в жестока гримаса. — Сред руините на Гилеад. Ти и твоите оцелели другарчета — онова хилещо се магаре Кътбърт Алгууд беше част от групата, също и Ди Къри, онзи с рожденото петно, имаше и още някакъв — тръгнахте на запад да търсите Кулата. Или както казват в света на Джейк, поехте да се срещнете с Магьосника. Знам, че сте ме видели, но се съмнявам дали си разбрал, че и аз съм ви видял.
— И ще се срещаме отново, струва ми се — вметна Роланд, — освен ако не те убия сега и не сложа край на вмешателствата ти.
Все още стиснал собствения си револвер в лявата си ръка, посегна към онзи, който беше затъкнал в колана на джинсите си — рюгера на Джейк, пистолет от друг свят, най-вероятно защитен от магиите на това създание. Беше бърз както винаги, зашеметяващо бърз…
Мъжът на трона изпищя и се дръпна назад. Торбата падна от скута му и стъклената топка — някога принадлежала на Рия, след това на Джонас и накрая на самия Роланд — се търкулна. Дим — този път зелен вместо червен — бликна от процепите на облегалките и скри зловещия човек. Въпреки всичко Роланд можеше да го застреля, ако беше успял да извади оръжието навреме. Но не успя — рюгерът се изплъзна от осакатената му ръка, дулото му се закачи на токата на колана. На Роланд му отне само четвърт от секундата да го освободи, но този промеждутък се оказа фатален. Изстреля три куршума в сгъстяващия се дим и се втурна напред, без да обръща внимание на виковете на останалите.
Размаха ръце, опитвайки да разсее дима. Изстрелите му бяха превърнали облегалката на трона в стъклени отломки, но човекоподобното същество, нарекло себе си Флаг, беше изчезнало. Роланд сериозно се запита дали той — или то — изобщо е бил тук.
Но топката беше непокътната и сияеща със същото привлекателно розово, което помнеше отпреди — от Меджис, когато беше млад и влюбен. Оцелялото парче от Дъгата на Маерлин се беше търкулило почти до ръба на седалката — още сантиметър и щеше да падне и да се разбие на пода. Все още беше цяло — това омагьосано нещо, което Сюзан Делгадо за пръв път беше видяла през прозореца на хижата на Рия под светлината на Целуващата луна.
Роланд я вдигна — колко добре прилягаше на ръката му, колко естествено лежеше в дланта му, дори след всичките тези години — и надникна в мъглявите й, бурни дълбини.
— Винаги си било част от една магия — прошепна. Спомни си за Рия, както я беше видял в тази топка — старческите й, пълни със смях очи. Спомни си за пламъците от Жътвения огън, издигащи се около Сюзан, и превръщащи я в мираж.
„Проклето стъкло! — помисли си той. — Ако те разбия в пода, със сигурност ще се удавим в морето от сълзи, които се плискат във вътрешността ти… сълзите на онези, които си съсипало!“
И защо да не го направи? Ако го остави цяло, гнусното нещо може и да им помогне да се върнат на пътя на Лъча, но Роланд не вярваше, че в действителност се нуждаят от него. Смяташе, че Тик Так и съществото, което се беше нарекло Флаг, са били последното им препятствие. Зеленият дворец беше вратата им към Средния свят… и сега им принадлежеше. Бяха го превзели със собствени сили.
„Не можеш да си тръгнеш все още, Стрелецо. Не и докато не приключиш своя разказ, докато не споделиш истината за последните събития…“
Чий беше този глас? На Ванай? Не. На Корт? Не. Не беше и на баща му, който някога го беше измъкнал гол от леглото на проститутката.