Магьосникът

„Отново има крака, защото това е сън“ — мисли си Джейк, но знае, че не е сън. Поглежда надолу и вижда Ко да го наблюдава със златистите си очи. Още носи червените ботушки. Джейк се навежда и го погалва по главата. Чувства козината на зверчето под пръстите си. Не, това не е сън!

Но Роланд не е тук, осъзнава той — те са четирима вместо петима. Осъзнава и нещо друго — въздухът в коридора е бледорозов и мънички розови обръчи обграждат смешните старомодни крушки. Нещо ще се случи, някаква пиеса ще се разиграе пред погледите им. Внезапно като че ли самата мисъл ги е призовала, момчето чува шум на приближаващи стъпки.

„Това е история, която знам! — мисли си Джейк. — Вече ми е разказвана.“

Когато Роланд се появява иззад ъгъла, той разбира и коя история е: тази, в която Мартин Броадклоук спира Роланд, докато той минава на път за тавана, където може и да е по-хладно. „Ти, момче! — ще каже Мартин. — Ела тук! Не стой в коридора! Майка ти иска да говори с теб.“ Но, разбира се, това не е истина и никога не е било, нито пък ще бъде — независимо как се приплъзва и измества времето. Мартин иска момчето да види майка си и да разбере, че Габриел Дисчейн е станала любовница на магьосника. Мартин иска да насили момчето да премине изпитанието прекалено рано, докато баща му го няма и не би могъл да го спре; иска да разкара змийчето от пътя си преди зъбите му да са пораснали достатъчно, за да хапе.

Сега ще видят всичко това: трагикомедията ще се разиграе по малко променен, но все тъй печален начин пред очите им. „Твърде съм млад“ — мисли си Джейк, но всъщност не е чак толкова малък — Роланд ще бъде само три години по-възрастен, когато пристигне в Меджис с приятелите си и срещне Сюзан на Големия път. Само три години по-голям е, когато се влюбва; и три години по-голям от него, когато я губи.

„Не ме е грижа, не искам да виждам това…“

И няма да го види, осъзнава, когато Роланд се приближава. Това вече се е случило. Защото сега не е Пълноземието, а късна есен или ранна зима. Разбира това по наметалото, което Роланд носи, спомен от пътуването му до Външната арка, и по парата, която излиза от устата и ноздрите му при всеки дъх — в Гилеад няма парно и тук горе е студено.

Има и други промени — сега Роланд носи револверите, които му се полагат по рождение, големите револвери с ръкохватки от сандалово дърво. „Неговият баща му ги е предал на банкета“ — мисли си Джейк. Не знае откъде го е разбрал, но е така. И лицето на Роланд, макар и все още да е момчешко, вече не е откритото и спокойно лице на онзи, който е преминал по този коридор преди пет месеца; момчето, което Мартин предизвика, е преживяло много оттогава насам и битката му с Корт е била най-малкото приключение.