Шогун

Марико оправи някаква невидима гънка в кимоното ей и премълча. Торанага си вееше с ветрилото.

— Как е Анджин-сан?

Тя очакваше въпроса, но когато й го зададоха, всички умни забележки, които имаше намерение да поднесе, изчезнаха от главата й.

— Е?

— Трябва да съдите за него по ръкописа, който ви дадох, господарю. В някои отношения е невъзможно да го възприеме човек. Разбира се, образованието му и общата му култура се различават коренно от нашите. Много е сложен и за нас — за мен е невъзможно да го разбера. Беше много открит с мен, но се промени много от нощта, когато се опита да направи сепуку. Стана потаен.

Тя му разправи какво бе казал и направил през онази Нощ Оми и за обещанията на Ябу.

— Казвате, че Оми го спря, а не Ябу?

— Да.

— И Ябу след това последва съвета на Оми?

— Точно така, господарю.

— Значи Оми му е главният съветник. Интересно. Но Анджин-сан, разбира се, не очаква от Ябу да сдържи обещанието си?

— Напротив, абсолютно му вярва.

Торанага се засмя.

— Ама че детинщина!

— За жалост християнската „съвест“ е дълбоко загнездена в него. Няма да може да избегне своята карма, част от която е пълната му зависимост от омразата му към убийството, както той се изразява, на „невинни хора“. Дори — смъртта на Джодзен му направи потресаващо впечатление. Много нощи след това не спа и по цели дни не разговаряше е никого.

— Тази „съвест“ отнася ли се за всички варвари?

— Не, макар че би трябвало да важи за всички християни.

— Ще я изгуби ли някога?

— Не мисля. Но ако я изгуби, ще бъде безпомощен като дете.

— Наложницата му?

Тя му разказа всичко.

— Добре. — Доволен бе от избора си на Фуджико и че планът му бе потръгнал така добре. — Много добре. Чудесно се е справила с пищовите. Как са навиците му?

— Предимно нормални, като се изключи някаква изумителна стеснителност относно всичко, засягащо правенето на любов, и странно нежелание да обсъжда въпроси, свързани с най-обикновените човешки функции. — Описа също необичайната му нужда от усамотяване, отвратителния му вкус към храните. — В повечето останали отношения е внимателен, разумен, наблюдателен, способен ученик, много любопитен, що се отнася до нас и обичаите ни. Всичко съм описала в доклада си, но съвсем накратко. Обясних му нашия начин на живот, история, тайко и проблемите, които разяждат империята в настоящия момент.

— А и за наследника ли?

— Да, господарю. Не биваше ли?

— Не, правилно сте постъпили. Наредено ви беше да го просветите. Докъде стигна с японския?

— Задоволително, като се имат предвид обстоятелствата. След време ще говори доста Добре. Надарен ученик е, господарю.

— А правенето на любов?

— Една от прислужничките — незабавно отговори тя.

— Той ли я избра?

— Не, наложницата му я изпрати.

— Е, и?

— Доколкото разбрах, и двете страни са останали доволни.

— Значи не й е било трудно?

— Не, господарю.

— А съразмерен ли е?

— Момичето каза: „О, много, да.“ Използува израза „Силно надарен“.