Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Аз ще ви разкажа още нещо — каза Рагунова. — Още от първата минута, когато дойде у дома, тя почна да коленичи и дотам го влуди, че той забрави, че има жена в къщата си.
— Но защо се самоуби, това не разбирам? — запита полицейският.
— Снощи говорих с него за тази жена — каза Рагунова, — че не мога да понасям тази жена вкъщи. Като видя това, той се е отчаял навярно и това е причината.
Наталия пребледня. Тя не можеше да си представи, че съществуват толкова долни хора.
— Не й вярвайте, това е лъжа, мръсна лъжа! — извика тя.
— Лъжа или истина, ще се разбере в съда. Сега елате с мене.
— Аз да дойда с вас? Какво искате да кажете?
— Че ви арестувам — каза приставът.
— Мене да арестувате?
— Ще ви турим в затвора при другите жени от този род.
Наталия се удари по челото и сълзи бликнаха от очите й.
— Аз нищо не съм сгрешила, аз съм невинна, това е измислица, гнусна лъжа!
— Спри, не желая да слушам нищо, елате след мене!
Наталия се хвана за масата, която бе наблизо.
— Аз не ще дойда с вас, там ще умра, по-добре убийте ме тука! Съжалете ме, господине, и ме убийте!
Офицерът се двоумеше. Въпреки че по природа беше груб човек, пак нямаше смелостта да насилва една жена.
— Елате с мене, може би невинността ви ще се установи и тогава ще ви освободят.
Наталия не се помести и не преставаше да плаче.
— Просиш милост — викна Рагунова и я ритна, — а когато завлече мъжа ми, не искаше милост?
След това тя се приближи до Наталия и я отскубна от масата.
— А сега откарайте я и отрежете дългата й коса, както на подобните на нея.
Приставът даде знак да я откарат. Стражарите изпълниха заповедта му и след половин час тя беше вече в женското отделение на полицията.
По-нататък приставът нареди да я поставят в една тройка и след като съобщи на кочияша къде да я откара, седна до нея.
Из пътя Наталия бе жертва на любовните прищявки и излияния на полицая.
— Мила моя, ти не бива да отиваш в затвора, а в някоя частна къща. Ти ми харесваш, аз не съм женен. Не би ли било добре, ако се оженим?
Наталия затрепера.
— Не, никога! — отговори тя.
— Защо ли пък? Нима приемаш затвора при най-развалените жени, отколкото да бъдеш щастлива и в охолност?
— Предпочитам смъртта пред мръсните ви желания.
— В такъв случай ще заплатите за думите си!
Не след дълго те спряха пред едно грамадно здание. Приставът изведе Наталия от колата, качиха се двамата на горния етаж и влязоха в една стая, сред която имаше една покрита маса.
Върху масата стояха няколко книги. На стол до масата седеше намръщена жена на средна възраст.
Щом приставът и Наталия влязоха вътре, тя даде знак на Наталия да се приближи.
— Как се казваш?
Наталия се двоумеше дали да отговори на въпроса й. В никой случай не желаеше да произнесе фамилното си име в заведение като това.
— Ще отговорите ли? — извика жената. — Как се казвате?
— Наричам се Наталия.
— А презимето, как се нарича баща ви?
В това време тя се досети за едно близко за нея име, затова най-удобно й се струваше да назове него.
— Бояновска, по презиме — добави тя. Госпожата записа това в една голяма книга.
— Признаваш ли се за виновна?
— Нямам никаква вина — отговори Наталия.
— Лудетино, защо не признаеш, за да се свърши по-скоро тая работа! Признай се за виновна и всичко е свършено.
— Да се призная за виновна, то значи да ви излъжа.
— Добре, ще отбележа отговорите ти в тая книга и след това ще отговаряш за тях.
Обърна се към пристава:
— В какво е обвинена тя?
А че е подмамила един старик, който туря край на живота си.
— Значи подлъгала честен човек и с това е дала повод за убийство. Да запишем.
Наталия потрепера цяла при това обвинение.
— Имате ли в Петербург роднини? — запита я тая чудновата жена.
— Нямам, тук съм съвършено чужда — отговори Наталия.
— Имаш ли пари или други ценни неща?
— Нямам — отговори тя.
— Откарайте я — заповяда жената.
Наталия беше откарана в една широка стая, гдето имаше няколко жени.
Почти всяка от тях имаше фалшиво име, така тук се оказаха разни графиня Балема, графиня Брилянто и т.н.
След като приставът се отдалечи, една от тия жени се приближи до Наталия и й каза:
— Добре дошла между нас, ти се намираш в добро общество. Така например ето там графиня Брилянто, до нея пък графиня Болска, а не липсват между нас и княгини.
Всички тия графини тъй силно се изсмяха, та разтърсиха цялото здание. Те са били по-рано в някакъв немски театър и след извършено от тях престъпление са доведени в тая обща стая.