Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Животът ми — подзе след малко отдих Феодора — е минал в буйност и авантюри. Много са ме любили, но аз никого не съм обичала. Природата ми е такава, че аз обичам разнообразие, разкош… Пред очите ми сега се редят всички: пръв е моят мъж; вярваш ли, Леония, че не съм го обичала никога? След него ръката ми е искал Кардов и много други още, а също и Исидор — синът на евреина, как ля беше презимето му?
— Да, Исидор, госпожо — уверяваше Леония.
— В момента като че той е пред очите ми, като че ли го виждам — казваше Феодора, — да, виждам го, да, да, виждам го там — ето го там!
Изведнъж тя изписка и скачайки, сочеше вратата.
Леония се изплаши да не би госпожата да загубва разума си. Обърна се към вратата и цяла затрепера.
Там, на вратата, беше се изправила не сянка, а жив човек!
Исидор полека настъпваше откъм вратата.
Двете жени изпискаха, закривайки лицата си с ръце.
Страстни погледи хвърляше Исидор към полуголото тяло на Феодора.
— Не ме ли познаваш, Феодоро? — попита той.
Тя не можеше да отговори, само трепереше. Досещаше се за какво може да идва, ето защо заповяда слугинята да излезе от стаята.
С наведена глава Леония напусна стаята.
— Сами сме сега — рече Исидор, след като затвори вратата.
— Съвсем сами — машинално промълви тя. Феодора се страхуваше, че остана насаме с тоя човек.
Без да продума, той се приближи до нея.
„Сега ще свърши с мен, спасение няма“ — мислеше си Феодора.
LVIII. ИЗОСТАВЕНАТА
Бяхме оставили Наталия по времето, когато беше в къщата на гравьора. От няколко седмици тя живееше тук.
Навярно читателите си спомнят как охотно остана тя в тая бедна къща.
И вярно е, че тая къща беше за оплакване: старецът все пак бе поносим, но жена му беше съвършено злобна и безхарактерна. Много лошо се отнасяше към слепия си съпруг, затова Наталия гледаше да смекчи съдбата му.
Често на стареца му се искаше да каже на Наталия:
— Мило дете, ти си тъй добра към мен, но ако един ден аз си отида, без да ти казвам, ти ще знаеш кой ще бъде моят убиец.
— За Бога, недейте, какво искате да правите?! — извика Наталия.
— Нищо — промълви той.
На другия ден, когато Наталия заедно с госпожата бяха излезли пред къщата, изведнъж дочуха някакво хъркане. Двете жени влязоха и що да видят — старецът се бе прострял на земята полумъртъв. Той бе прерязал гръкляна си с бръснач и черна кръв течеше от раната му.
— Дайте вода, бързо, и повикайте лекар! — каза Наталия.
Жена му не се мръдна от мястото си. Тя погледна мъжа си презрително и каза:
— Остави го да свърши, защото той не бе за този свят!
Самоубиецът отвори още един път очите син погледна презрително жена си.
— Не трябва, за Бога, да го оставяме тъй! — каза Наталия. — Моля ви да повикаме лекар.
— Какво ще направи лекарят? — рече грубо жената. — Не виждате ли, че тук не може да помогне лекарят?
— Кръвта може да се спре и раната да се зашие — каза Наталия. — Аз отивам.
— Да не си мръднала от мястото си! — каза грубата жена.
Наталия побледня.
В същата минута старецът вдигна главата си и каза:
— О, Боже, аз виждам, че операцията е сполучлива — проклета, проклета да си, жено!…
— Чувате ли? — каза Наталия. — Той ви кълне!
Жената на Рагун я погледна презрително.
Зачу се внезапно шум в коридора и вратата на стаята, в която лежеше старецът, се отвори и влязоха няколко стражари.
— Ето — каза жената на Рагун, — тука лежи горкият ми мъж, който се самоуби!
— А къде е тази, която е причината за неговата смърт? — попита един от полицаите.
— Тази там — каза жената, като посочи Наталия, — тя е причината, за да посегне моят мъж на живота си.
Тя започна да бърше престорените си сълзи.
— Аз да съм причина за неговата смърт? — каза Наталия, цяла пребледняла. — Не е вярно, господа, тъй като тя се отнасяше с мъжа си неизказано лошо.
— Откога сте при тази госпожа? — запита полицаят.
— От десетина дни — каза Наталия.
— И за толкова кратко време сте могли да завържете връзки с мъжа на тази жена?
— Какво мислите, господине? — каза Наталия, като стана цяла червена.
— Какво мисля? — каза приставът, като се подсмиваше лукаво. — Не се мъчи да се покажеш невинна, тъй като това нищо няма да ти помогне.
— Не мога да си представя какво ви е говорила тази жена. Моля ви се, кажете ми, защото съм сигурна, че ви е измамила.
— Не отричай — каза жената на Рагун, — още първата вечер той влезе в твоята стая.
— Вярно ли е? — попита полицаят.
— Да, но той идва да ми благодари за услугите, които му направих, щеш.
— Ето така, малко по малко ще разберем цялата истина — каза полицаят.