Мъртвите сибирски полета

След това прегъна внимателно хартията и запечатана я подаде на великия княз.

— Ваше Височество, вярвам, че ще имате добрината след моята смърт да отворите завещанието ми.

— Обещавам ви това, генерале. Но да вървим вече, защото ни чакат.

След половин час те бяха в Петропавловската крепост.

Там беше строена войската, нявга командувана от генерала. На войниците беше известно какво ще става, затова бяха обронили глави.

Всички се просълзиха, когато генералът беше изправен пред тях между двама офицери. Забиха барабаните.

Вратата на една малка стая се отвори и оттам се яви някаква важна личност.

Това беше човекът, който завиждаше много на славата на генерала. Обстоятелството, че царят бе се спрял на тоя човек именно да командува разжалването му, крайно го оскърби.

Генерал-лейтенантът се приближи.

С иронична усмивка изкомандува:

— Войници! Със скръб на душата си Негово величество императорът се реши да ви изправи пред това печално зрелище. Събитие, което досега не се е случвало — разжалването на един генерал, който по старшинство е заемал най-висшия пост във войската. Генерал Кнудзон е злоупотребявал с императорското доверие. Той е бил на страната на царските неприятели — нещо, което е равносилно да измениш на отечеството си, като им помагал материално в делата им, и затова, съгласно законите на страната ни, заслужава смърт. Негово величество, не забравяйки големите заслуги на генерала, намали наказанието му, като вместо смъртна присъда — го разжалва и заточава в Сибир.

В името на Негово величество императора, вожда на руската армия, деградираме незаслужилия и съгласно това отнемаме му всички военни знакове и почести, като му се вземат чинът, сабята, еполетите и униформата!

Извършете длъжността си, господа!

Заповедта се отнасяше за двамата офицери, охраняващи генерала.

Мъртва тишина цареше всред войниците.

Очите на всички бяха пълни със сълзи. Много от тях си припомняха за сраженията, в които генералът храбро командуваше.

Наново забиха барабаните. В това време се даде знак за започване на разжалването. Един от офицерите улови еполетите на генерала и с един замах ги скъса от раменете му.

— Моля за сабята, Ваше сиятелство.

— Сабята ми? С нея аз се борих за честта на Русия и ако вие я строшите, това ще значи, че се подигравате с честта на Русия.

— Да бият барабаните — заповяда генерал-лейтенантът, който не искаше войниците да чуват думите на генерала.

— Моля ви, генерале, да не усложнявате изпълнението на присъдата!

Генерал Кнудзон смъкна сабята си мълком и я подаде на офицера.

Последният постави сабята с единия край опрян на земята, застъпвайки я с крак.

Щом сабята се пречупи на две, Кнудзон извика:

— Това е отплатата на Романовци! Генерал-лейтенантът се приближи до Кнудзон и каза:

— Кнудзон — генерал от руската царска армия вие преставате да бъдете войник и от днес нататък всеки войник би се срамил да ви подаде ръка. Името ви ще напомня предателя дори и след смъртта ви.