Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Наталия толкова се потресе от всичко наоколо си, че не смееше да погледне. Тя разбираше, че това са нечестни жени, всяка от която носи върху челото си знака на безсрамието.
Домакинята на тая къща всички наричаха Бич. От страх Наталия попита защо й викат така. На въпроса й отговориха, че тя в нищо не е тъй страшна, както в мъченията и побоя. За най-малка грешка почти всеки ден биела. Много скоро Наталия трябваше да се убеди, че това име е напълно заслужено. След обяд я повикаха при домакинята. Бича — както ще зовем тая жестока жена — запита дали Наталия признава вината си. И щом тя отказа — заповядано беше да я ударят 25 пъти.
Жената, която трябваше да изпълни заповедта, запита със седмия или с единадесетия бич ще става биенето.
— Не, с първия — отговори Бича.
— А къде ще става биенето?
— В градината, за да могат да видят всички.
Наталия от тоя разговор почти нищо не разбра. Две жени я уловиха и я заведоха в една малка стая, където я съблякоха. Вързаха ръцете и отзад, отрязаха й косите и я замъкнаха в градината.
— За Бога, какво ще правите с мене? Къде ме откарвате така гола?
Вместо отговор двете жени се изсмяха.
Заведоха я в градината. Там, по средата, имаше скамейка, над която висеше камшик.
Чак сега Наталия видя, че до камшика стояха две жени. Те държаха в ръцете си две сопи, от които капеше вода.
— Ще признаеш ли? — попита Бича Наталия.
— Но аз нищо не съм сгрешила, за Бога!
— Вържете я за стола.
За миг натиснаха Наталия върху стола.
Тя оброни глава и затваряйки очи, не се решаваше да помръдне от мястото си.
Бича даде знак на жената, която държеше в ръцете си тоягата. Тя се приближи.
— Удряйте!
Жената вдигна тоягата и Наталия изписка.
— Съжалете се! Милост!
— Ще отговориш ли, още веднъж те питам?
Наталия се двоумеше да излъже ли, понеже това, което ставаше около нея, беше ужасно и долно.
Нищо не отговори. Бича заповяда да започнат биенето.
Жената издигна бича и той се обви около голото тяло на Наталия. Тя изписка с пълен глас.
LIX. ГЕНЕРАЛ — СИБИРСКИ ЗАТОЧЕНИК
Два дни, откакто Кнудзон стои у дома си, без нищо особено да е настъпило.
Къщата му се пази от стража. Никому не се разрешава нито да влезе, нито да излезе.
Той беше като арестуван.
Генералът търпеливо понасяше всичко.
Нито дума от оплакване не се чуваше — достойно понасяше несправедливостта.
Известно му беше също, че царят не ще спре дотук. Щом Александър изгубеше доверие в някого, той го преследваше до проваляне.
Ето защо Кнудзон не очакваше нищо добро.
Наистина не можеше да се отрече, че той беше обичан от руския народ и затова го наричаха избавител на Русия, но тъкмо в тая страна нямаше нищо постоянно или свято.
Предмет на мисълта му беше Бояновски. Размишлявайки, той се страхуваше за него.
Не беше сигурен дали няма да бъде открит от шпионите в царската кухня и дали въобще досега не са го открили и затворили.
Генералът спа спокойно миналата нощ.
На закуската слугата му извести, че с него желае да говори великият княз.
Няколко минути след това влезе великият княз, но не весел, както биваше винаги, а с клюмнала глава.
— Генерал Кнудзон, идвам по царска заповед при вас и се надявам да бъда изслушан тихо.
— Велики княже, всичко, каквото Негово величество има да ми каже, е свято за мене!
— Съжалявам, че вестта ми не е радостна. Идвам при вас, както ви съобщих, по царска заповед и в случая съм само един механически изпълнител на чужда воля, която съм принуден да предам.
— Смъртен предавател… — каза генерал Кнудзон.
— Не се е стигнало дотам и това, което ви нося, не е смъртна присъда. Негово величество ви смята за нихилист и съзаклятник, затова ви наказва.
— Какво е наказанието ми? — попита генералът.
— Той ви разжалва, генерале! Отнема ви чин, звание и всяка войнишка почест — каза великият княз.
— По-нататък, по-нататък! — настояваше генералът.
— И ви заточва в Сибир — добави тъжно великият княз.
Настъпи дълга пауза и двамата мълчаха.
Най-сетне генералът прекъсна мълчанието.
— Това е значи възнаграждението ми от Романовската династия. Така ми се отплащат и награждават заслугите ми към Русия, за които съм излагал живота си на безброй опасности? Заповедта е значи заточение в Сибир, до второ разпореждане? За голяма царска милост трябва да смятам честта, че присъдата не е за вечно заточение!
Великият княз не можа да се сдържи повече, приближи се и му каза:
— Ах, каква ли беда има още да сполети милото ни отечество, Кнудзон, какво ли още има да става с него, щом заслужилите и верни негови синове се пращат в Сибир?!