Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Няма ли да получа вашия отговор?
— Не, докато не ви видя лицето.
— Струва ми се, че ще си спомните за Яники?
— Яники ли? Аптекарят, който на драга воля прие да стане член на нашето общество?
— Да, аз съм Яники.
— Та какво ми говорите, по дяволите, вие ужасно сте се променили. Но разкажете ми: как можахте да узнаете, че съм избягал от сибирските рудници, а също и за местопребиваването ми сега?
— Това не беше тъй мъчно — отговори Яники, — тъй като ние ви следвахме винаги с будно око, а останалото научихме от евреина Марголински.
— С вас ли е евреинът? — попита Бояновски.
— Той беше шпионин, ала ние ще го накажем, задето ви е предал.
— Значи той ме е издал?
— Без съмнение. За да се отърве от бесилката. Кардов ви търси като скъпоценен камък. Кажете ми накъсо, Бояновски, съгласен ли сте с нашето предложение или не?
— Думите в писмото са двусмислени — рече Бояновски — и не знам как да ги разбера. Искате нещо от мене, но не зная какво.
— Мисля, че е ясно казано в писмото. Например вие имате възможност в кухнята На царя да турите отрова в яденето и така ще постигнем целта си и ще бъде щастие за всички ни.
— Вие наричате това щастие? — попита Бояновски.
— Да, това е най-голямото щастие, което може да се даде на някой брат от дружеството на смъртта.
— Аз ненавиждам враговете си, както и вие — каза Бояновски, — но отровата е подло средство за един честен човек. Отмъщението може да бъде извършено чрез оръжие или бой.
— Куршумът не всякога е сигурен — каза Яники, — отровата е по-сигурна.
— Покушението може да стане на улицата, но работата тука е съвсем друга, когато това става тайно.
— Отровата действува сигурно и човек свършва за няколко минути.
— Имате ли отрова, която действува така ефикасно?
— Това ще е моя работа — каза Яники. — Ненапразно съм химик.
— Направете я тогава и я поставете в яденето, аз не желая да омърся с това ръцете си.
Яники се отдръпна, като да имаше насреща смъртен враг.
Бояновски схвана това и отговори бързо:
— Няма защо да се боите от мене, Яники.
— Кой знае? От този, който не държи на клетвата си, може всичко да се очаква — каза Яники.
Бояновски гордо се изправи.
— Аз не съм потъпкал клетвата си. Когато се заклех пред Бакунин, бе съвсем друго. Тогава вашите мисли и разбирания бяха и мои. Вие мислехте да помагате на народа с добри дела, а не както сега — с убийства.
Яники отпусна рамене.
— Ти си мечтател, Бояновски! Личи си, че си бил дълго в Сибир, тогава времената са били други, а сега се измениха: тогава полицията не ни преследваше, както сега. Днес сме принудени да си служим с разни лукавства, само и само да се укрием. Ти сам бе жертва на царската немилост; той и нас така преследва и иска да ни отмъсти. Кажи ми: защо бе изпратен ти в Сибир? Не беше ли това голяма подлост от негова страна?
— Да — каза Бояновски, — това бе подло и нечестно, тъй като те ме издебнаха и ме отвлякоха, когато спях, и ни най-малко не ги очаквах.
— Не знаеше ли това твоята жена? Бъди сигурен, че тя те е предала, тъй като днес е полицейски шпионин. Кажи — честно ли е всичко това?
— Това е отвратително, мръсно — каза Бояновски.
— И ти да не им отмъстиш? Ти не си мъж, ако не им отмъстиш, Бояновски! Но какво ли приказвам напразно — каза Яники, като видя, че Бояновски още не се решава, — ти не мислиш така… Сега ела с мене, имам нареждане да те заведа при другите братя, които имат събрание.
Бояновски се колебаеше. Душата му се разбунтува. Вместо доброта, желание за мъст се настани в нея.
— Ще дойда с тебе — каза след малко Бояновски, — желая да чуя какво ще ми кажат те.
Като чу, че Бояновски се съгласи да вземе участие в съзаклятието, челото му се разведри.
Той знаеше добре, че Бояновски е влиятелен и ще бъде от голяма полза за дружеството.
Двамата излязоха от парка и като преминаха през много улици, стигнаха до едно голямо здание.
Яники похлопа на вратата и тя се отвори.
Озоваха се в един светъл коридор. Чуваше се весела музика от горния етаж.
— Нима е възможно — каза тихо Бояновски — да се крият тук, където свири весела музика и се събират хора да се веселят?
— Именно затова, защото тука най-малко ще се съмняват, че се събират нихилисти. Най-после ние имаме и друго здание за гласуване. Тук правим само събранията си. Постъпихме така, защото се намери един измежду другарите ни да ни издаде. Ти знаеш, че по-рано се събирахме в моята къща.
— Да, спомням си и знам, че там бяхме на сигурно място — каза Бояновски.
— Погледни там — Яники посочи с пръст нагоре, — там е салонът за игра и песни, а ние сме няколко стълби пой тази улица.