Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Стражите край моста се навъсиха и заопипваха оръжията си, когато копитата на Стъпко зачаткаха по дървените талпи. Бяха обичайната сбирщина следовници на Пророка, типове с мръсни лица и провиснали на гърбовете им мърляви копринени палта, скроени не за тях, нашарени с белези улични побойници и розовобузи чирачета, бивши търговци и занаятчии, които изглеждаха така, сякаш са спали в някога фините си вълнени дрехи месеци, без да ги свалят. Оръжията им обаче изглеждаха добре прддържани. Очите на някои от мъжете горяха трескаво; останалите бяха по-сдържани, с вдървени лица. Освен на мръсотия, миришеха на алчност, тревога, страст, страх, всичко омесено в едно.
Не се опитаха да им преградят пътя, само гледаха, почти без да мигат. Според онова, което Перин бе чул, какви ли не хора, от знатни дами в тънка коприна до последните просяци в дрипи идваха при Пророка с надеждата, че като му се преклонят лично, ще си спечелят някаква по-голяма благословия. Или може би по-сигурна закрила. Точно затова той бе дошъл по този начин, само с шепа спътници. Щеше да подплаши Масема, ако се наложеше, стига Масема да можеше да го изплаши човек, но тъй или иначе му се беше сторило по-добре да се опита да се добере до него, без да предизвиква бой. Усещаше очите на стражите с гърба си чак докато не прекоси с останалите късия мост и не продължиха по настланите с камък улици на Абила. Когато обаче и тази тежест падна от сърцето му, не изпита облекчение.
Абила се оказа градче с прилични размери, с няколко стражеви кули и много здания, издигащи се на четири етажа, всички покрити с каменни плочи. Тук-там каменни могили с греди между тях запълваха зейнало пространство между две съседни постройки, където бе сринат хан или къщата на някой търговец. Пророка осъждаше богатството, натрупано с търговия, също както и пиянството или онова, което последователите му наричаха „скверна похотливост“. Много неща не одобряваше той и изразяваше чувствата си с помощта на твърде назидателни примери.
Улиците гъмжаха от хора, но Перин и спътниците му бяха единствените конници. Снегът отдавна беше отъпкан до един глезен дълбока полузамръзнала киша. Върволици от волски коли бавно се тътреха през тълпата, но се мяркаха малко фургони и никаква карета. Освен онези, които носеха подхвърлени дрипи или крадени дрехи, всички останали се бяха облекли в бозава вълна. Повечето хора бързаха със сведени глави. Онези, които не бързаха, бяха шляещи се без посока групички въоръжени мъже. По улиците миришеше предимно на мръсотия и страх. Космите по гърба на Перин настръхнаха. Но поне, ако се стигнеше до това, да се измъкнат от едно градче без крепостни стени нямаше да се окаже по-трудно, отколкото влизането.
— Милорд — измърмори Балвер, когато се изравниха с едца от купчините обгоряла зидария, и едва дочака кимването на Перин, за да извърне коня си и да поеме в друга посока, присвит на седлото си и плътно загърнат в кафявото си наметало. Перин не се тревожеше, че съсухреният дребен мъж ще пострада дори в място като това. За обикновен секретар той бе успял да научи удивително много неща при идванията си тук. Изглежда, си разбираше от работата.
Така че Перин разкара Балвер от ума си и се съсредоточи върху онова, което трябваше да свърши самият той.
Наложи се да попита само веднъж — някакъв длъгнест младеж с озарено от екстаз лице, — за да разбере къде е отседнал Пророка, и още три пъти — други хора по улиците, за да намери къщата на въпросната търговка, четири етажа от сив камък, с мраморни корнизи и прозорци. Масема не одобряваше трупането на богатство, но охотно се настаняваше в домовете на тези, които го правеха. От друга страна, Балвер твърдеше, че много често отсядал и в схлупени фермерски къщи. Масема пиеше само вода и където и да отидеше, наемаше някоя бедна вдовица и ядеше храната, която тя му приготвяше, добра или лоша, без да се оплаква. Но беше направил толкова много жени вдовици, че Перин трудно можеше да го оправдае заради тази благодетелност.