Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Като кошмар е — каза с треперещ, почти разплакан глас. — Върнахме се откъдето тръгнахме.
— Не, Джейк — каза Стрелецът и докосна косата му. — Не си го и помисляй. Това, което чувстваш, е само илюзия. Дръж се като мъж.
Табелката на тази врата не беше от филма, но само Сузана знаеше, че надписът е цитат от Данте. „НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.“
Роланд се протегна с двупръстата си дясна ръка и бутна тридесетфутовата врата.
4
Това, което се намираше зад нея, беше налудничава комбинация от „Магьосникът от Оз“ и вътрешността на Блейн Моно. Подът беше застлан с дебел килим (бледосин, точно като този във вагона на Бароните). Стаята беше като кораб на катедрала, таванът тънеше в зеленикаво-черни сенки. Колоните, които поддържаха светещите стени, бяха грамадни стъклени ребра, изпълнени със зелена и розова светлина. Джейк забеляза, че тези колони са изрисувани с милиони изображения, които уморяваха окото и вдъхваха страх. Преобладаваха човешки лица, изкривени от ужас.
Пред тях, смалявайки посетителите, превръщайки ги в създания не по-големи от мравки, стоеше единственият мебел в залата — гигантски зелен стъклен трон. Джейк се опита да прецени размера му и не успя — нямаше база за сравнение, които да му помогнат. Помисли си, че облегалката е най-малко петнадесет метра висока, но със същия успех можеше да е седемдесет и пет или осемдесет. Върху нея бе изрисувано отворено око, този път начертано с червено вместо с жълто. Ритмичното примигване на светлината оживяваше окото — то сякаш пулсираше като сърце.
Над трона като тръби на огромен средновековен орган се издигаха тринадесет големи цилиндъра, всеки примигващ в различен цвят — всички, освен този точно над центъра на трона. Беше черен като нощно небе и мъртъв като труп.
— Ехо! — провикна се Сузана от количката си. — Има ли някой тук?
При звука на гласа й тръбите проблеснаха толкова ярко, че Джейк закри с длан очите си. За няколко секунди цялата тронна зала засия като експлодирала дъга. След това тръбите потъмняха и угаснаха, точно както ставаше с кълбото на магьосника в разказа на Роланд, когато то (или силата, която го управляваше) решаваше да замлъкне за малко. Сега се открояваха само черният цилиндър и пулсиращият трон.
След това се разнесе тихо бръмчене, сякаш някакъв двигател е включен отново за последен път. В облегалките за ръцете на трона зейнаха процепи, през които започна да се издига розов дим. Докато се разнасяше, потъмня до яркочервено. В него се появи ужасяващо позната зигзагообразна линия. Джейк знаеше какво е това, дори преди думите
(Луд, Кендълтън, Рилия, Водопадът на кръшкате, Дашървил, Топика)
да се появят, блестящи в розово.
Беше пътната карта на Блейн.
Роланд можеше да казва каквото ще за това, как се променят нещата, как чувството на Джейк, че е впримчен в кошмар,
(най-лошият кошмар в живота ми и си е точно така)
е само илюзия, създадена от собствения му объркан мозък и от страха му — ала Джейк знаеше истината. Това място приличаше малко на тронната зала на великия и ужасен Оз, но в действителност беше салонът на Блейн Моно. Отново бяха във влака и скоро пак щяха да започнат да задават гатанки.
Прииска му се да изпищи.
5
Еди позна гласа, който гърмеше откъм пътната карта, увиснала над зеления трон, но вярваше, че принадлежи на Блейн Моно не повече, отколкото че е на магьосника от Оз. На някой магьосник — да, но това не беше Изумруденият град, а Блейн беше мъртъв като прегазено куче. Еди лично му беше пръснал проклетия мозък.
— ЗДРАСТИ ОТНОВО, МАЛКИ БУБОЛЕЧКИ.
Пътната карта от дим пулсираше, но Еди вече не я свързваше с гласа. Не, гласът идваше от тръбите.
Забеляза, че Джейк е пребледнял като платно и коленичи до него.
— Това са глупости, хлапе — каза му.
— Н-не… Това е Блейн… не е мъртъв…
— Мъртъв е и още как! Това не е като съобщенията по училищна уредба… кой е бил наказан и кой трябва да се яви в шеста стая. Схващаш ли?
— Какво? — Джейк погледна към него, устните му бяха влажни и трепереха, а погледът му беше объркан. — Какво имаш пред…
— Тези тръби са високоговорители. Даже и писукането на мишка може да звучи страховито през стереосистема с дванадесет тонколони. Не си ли спомняш филма? Трябва да звучи величествено, защото това е измама, Джейк — просто измама.