Последният довод на кралете [bg]

— Разбира се, Ваше Величество. — Хоф се поклони угоднически. — Грижата ви за поданиците, колко благородно от ваша страна.

Джизал го изгледа за момент, после изсумтя и стана. Беше напуснал стаята, преди повечето от старците да успеят да се надигнат с усилие от столовете си. А на мен ми трябва още повече време за подобни начинания. Когато Глокта най-сетне успя да се пребори със стола и се изправи с разкривено лице, намери Хоф до себе си, с намръщено червендалесто лице.

— Имаме малък проблем — промърмори той.

— Нима? Нещо, което не можем да обсъдим пред останалите от Съвета?

— Боя се, че да. Нещо, което би било по-добре да не обсъждаме най-вече пред Негово величество. — Хоф погледна бързо през рамо, за да изчака последният от възрастните мъже да затвори тежката врата зад себе си и да остави двама им необезпокоявани. Аха, тайни, колко вълнуващо. — Сестрата на отсъстващия днес лорд-маршал.

Глокта свъси чело. Ох, леле.

— Арди Уест? Какво за нея?

— От достоверен източник знам, че тя се намира в… деликатно положение.

Познатите гърчове пробягаха по лявата половина на лицето на Глокта.

— Нима? Колко жалко. Забележително добре информиран сте за личните дела на въпросната дама.

— Мой дълг е да бъда информиран. — Хоф се надвеси по-близо и докато шепнеше, облъхна Глокта с вонящ на вино дъх: — Предвид кой евентуално е бащата…

— А именно? Макар да си мисля, че вече и двамата се досещаме за отговора.

— Кой друг, ако не кралят — изсъска Хоф и в гласа му се прокрадна паника. — Сигурно прекрасно знаете, че двамата имаха… връзка, да се изразя деликатно, преди неговата коронация. Едва ли е тайна. А сега това? Копеле! При положение че и около възкачването на краля на трона не всичко беше перфектно чисто. При толкова много врагове в Камарата на лордовете? Такова дете може да бъде използвано срещу нас, ако се разчуе, а няма как да не се разчуе! — Надвеси се още по-близо. — Такова нещо би представлявало заплаха за държавата.

— Така е — изсъска ледено Глокта. За жалост е точно така. Много, много жалко.

Дебелите пръсти на Хоф не можеха да си намерят място.

— Знам, че имате някакви отношения с дамата и нейното семейство. Ще ви разбера напълно, ако решите да се дистанцирате от подобна отговорност. Мога да организирам всичко, без…

Глокта го дари с най-противната си усмивка.

— Да не намеквате, че не съм достатъчно безпощаден за убийството на една бременна майка, лорд-шамбелане? — Гласът му отекна силно от твърдите бели стени, безжалостен като удар с нож.

Хоф примижа боязливо и очите му се стрелнаха нервно към пода.

— Сигурен съм, че няма да трепнете пред изпълнението на патриотичния си дълг…