![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Със сигурност няма кой да го отрече. Може дори да поиска Арис дан Каспа да се грижи за него, докато оздравее. Богата и красива милосърдна сестра — ето от какво има нужда…
— Не бива да ставаш. — Арди стоеше на прага. Той се ухили. Радваше се да я види. През последните няколко дни се сближиха. Почти като едно време, когато бяха деца.
— Не се тревожи. С всеки изминал ден се чувствам по-силен.
Тя се приближи до прозореца.
— О, да, след няколко седмици ще си силен колкото момиченце. Обратно в леглото! — Хвана го под ръка и му взе бастуна, после го поведе през стаята. Уест не се опита да се съпротивлява. Ако трябваше да бъде честен, и бездруго бе започнал да се уморява. — Няма да рискуваме — продължи тя. — Съжалявам да го кажа, но ти си единственото, което имам. Е, ако не броим онзи другия инвалид, моя добър приятел Санд дан Глокта.
Уест почти изсумтя в опит да се засмее.
— Разбирате се значи?
— Този човек е отвратителен, естествено, в известен смисъл. Едновременно всяващ ужас и достоен за съжаление. И въпреки това… предвид че няма с кого другиго да общувам, установих, че съм се привързала по особен начин към него.
— Хм. Някога беше отвратителен по съвсем друг начин. Така и не разбрах съвсем защо аз се привързах към него. Но е факт. Сигурно няма…
Усети как нещо го прерязва през червата, препъна се и почти падна, срина се в кревата, обездвиженият му крак щръкна напред. Погледът му се премрежваше, виеше му се свят. Притисна лице в шепи, стисна зъби, устата му се изпълни със слюнка. Усети ръката на Арди на рамото си.
— Добре ли си?
— Да, просто… От време на време получавам такива пристъпи, гади ми се.
Кризата отшумяваше. Той разтърка болезнените си слепоочия, после и тила. Повдигна глава и й се усмихна.
— Сигурен съм, че няма защо да се тревожим.
— Колем…
Между пръстите му имаше коса. Доста коса. Ако се съдеше по цвета, беше неговата. Премигна озадачен, после се закашля невярващ, опита да го обърне на смях. Дълбока, грозна кашлица, извираща някъде от дълбините на гръдния му кош.
— От години я гледам как оредява — каза пресипнало, — но чак пък толкова…
Арди не се засмя. Гледаше втренчено ръцете му и в облещените й очи се четеше ужас.
Дългът зове
Глокта примижа от болка, докато внимателно се отпускаше на стола си. Нямаше фанфари, за да отбележат паметния момент, в който скованият му от болка задник докосна твърдата дъска. Не последваха аплодисменти. Чу се само острото пукане на изгарящото му от болка коляно. При все това моментът е забележителен, не само за мен.
Който и да беше обзавеждал Бялата стая, беше дръзнал да премине отвъд строгата неприветливост и да навлезе смело в царството на пълното неудобство. Човек би предположил, че ще съобразят и ще се погрижат най-влиятелните мъже в страната да седят на някаква тапицерия. А може би са искали да напомнят на обитателите й, че човек никога не бива да си позволява прекалено много комфорт на върха на властта. Хвърли бегъл поглед настрани и забеляза, че Баяз го гледа. Всъщност за мен по-некомфортно от това — няма накъде. Май достатъчно често го повтарям? Потрепери, докато се мъчеше да се придърпа напред, и краката на стола му изскърцаха звучно по пода.
Много отдавна, когато бях красив, млад и обещаващ, си мечтаех един ден да седна на тази маса като благороден лорд-маршал или уважаван върховен правозащитник, или дори като достопочтен лорд-шамбелан. Кой да подозира, дори в най-черни мигове, че този красив Санд Глокта ще седи във Висшия съвет като всяващия ужас, ненавистен, всевластен архилектор на Инквизицията? Едва удържаше усмивката си да не грейне на беззъбата му уста, докато се отпускаше върху недружелюбната дъска.
Не всички изглеждаха доволни от неочакваното му повишение обаче. Особено крал Джизал, който хвърляше на Глокта гневни погледи, изпълнени с особена неприязън.
— Забележително е, че вече сте встъпили официално в длъжност — озъби се той.
— Тези неща стават бързо, когато има желание, Ваше Величество — се намеси Баяз.
— В крайна сметка — отбеляза Хоф, като за момент се откъсна от бокала си, за да обиколи масата с меланхоличен поглед — числеността ни сериозно пострада.
Така си е. Няколко стола стояха съвсем празни. Маршал Варуз беше изчезнал, вероятно бе мъртъв. Със сигурност бе мъртъв, предвид че е ръководил отбраната от Кулата на веригите — постройка, понастоящем разпиляна навред из улиците на града. Сбогом, учителю по фехтовка, сбогом. Върховният правозащитник Маровия също би оставил празно място. Без съмнение още се опитват да изстържат замразеното месо от стените на кабинета му. Адио и на третия ми ухажор. Лорд Валдис, командир на рицарите вестители, също не присъстваше. Бил на стража край южната порта, както разбрах, когато гуркулите взривили гърмящия си прах. Тялото му не е открито, нито някога ще бъде, както изглежда. Нямаше го и лорд-адмирал Рютзър. Ранен в морската схватка със сабя в корема. Уви, не се очаква да оцелее.