![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Елитът на властта май наистина е пооредял.
— Маршал Уест не може ли да е сред нас? — попита лорд-канцлер Халек.
— Съжалява, че няма тази възможност. — Генерал Крой сякаш отщипваше всяка дума със зъби. — Помоли ме да заема мястото му и да говоря от името на войската.
— И как е маршалът?
— Ранен.
— И допълнително покосен от пагубната болест, която помете Агрионт — додаде кралят и погледна намръщено към Първия магус.
— Жалко. — На лицето на Баяз нямаше изписан дори намек за съжаление, или каквото и да било друго.
— Ужасна работа — жално отбеляза Хоф. — Лекарите са в пълно неведение.
— Малцина оцеляват. — Блясъкът в погледа на Лутар бе станал смъртоносен.
— Да се надяваме от сърце — намеси се енергично Торликорм, — че маршал Уест ще е от щастливците. Да се надяваме. Макар че надеждите не променят нищо.
— В такъв случай, по работа. — Виното заклокочи през гърлото на гарафата и напълни за втори път от началото на срещата бокала на Хоф. — Как върви кампанията, генерал Крой?
— Гуркулската войска е напълно разгромена. Подгонихме ги в посока Келн, където неколцина успяха да избягат с останките от флота им. Но корабите на херцог Орсо бързо разрешиха този проблем. Гуркулското нашествие приключи. Победата е наша. И въпреки това се мръщи, все едно признава разгром.
— Отлично.
— Народът дължи хиляди благодарности на своите смели войници.
— Нашите поздравления, генерале.
Крой се загледа в плота на масата.
— Поздравленията са за маршал Уест, който даваше заповедите, и за генерал Паулдър и останалите, които дадоха живота си, за да ги изпълнят. Аз бях просто наблюдател.
— Но и вие изиграхте своята роля, при това блестящо. — Хоф вдигна бокала си. — Предвид злощастното отсъствие на маршал Варуз, съм убеден, че Негово величество скоро ще ви повиши. — Погледна краля и Лутар избоботи някакво съгласие, но без ентусиазъм.
— За мен ще е чест да служа по какъвто начин Негово величество намери за добре, разбира се. Но пленниците са приоритет. Наброяват няколко хиляди, а не разполагаме с храна, която…
— Нямаме достатъчно храна за собствените си войници, за гражданите си, за ранените си — прекъсна го Хоф, докато попиваше влажните си устни.
— Можем да пуснем срещу откуп всеки по-стойностен пленник, за когото императорът ще е готов да плати? — предложи Торликорм.
— В цялата им проклета армия има едва шепа стойностни хора.
— Щом нямат стойност за императора, значи определено не са от значение и за нас. Да гладуват! — намръщи се Баяз.
Неколцина от присъстващите се наместиха неловко на столовете си.
— Става въпрос за хиляди животи — подхвана Крой.
Погледът на Първия магус го притисна като тежък камък и смаза всичките му възражения.
— Знам за какво говорим, генерале. Врагове. Нашественици.
— Със сигурност трябва има начин, нали? — вметна кралят. — Не може ли да ги натоварим на кораби обратно към бреговете на Кантика. Би било позорен край за победата ни, ако…
— Срещу всеки нахранен пленник стои по един гладен наш гражданин. Това е ужасяващата аритметика на властта. Трудно решение, Ваше Величество, но само с това разполагаме в тази стая. А какво е вашето мнение, архилекторе?
Погледите на краля и на възрастните мъже във високите столове се насочиха към Глокта.
— О, знаем какво трябва да се направи, и не трепваме, и прочие. Нека чудовището изрече присъдата, така че ние, останалите, да се почувстваме достойни люде. Не съм голям почитател на гуркулите. — Глокта сви пронизаните си от болка рамене. — Да гладуват!
Крал Джизал потъна в трона си и намръщеното му лице стана още по-мрачно. Възможно ли е нашият монарх да е една идея по-зле дресиран, отколкото му се ще да вярва на Първия магус?