Пустинното копие

– И затова те са решили да поставят Уонда на мястото ѝ – предположи Лийша.

Абан кимна.

Лийша свъси вежди, но стомахът ѝ изведнъж се успокои. Умишленото раняване на човешки същества беше в разрез с билкарските ѝ клетви, ала дори Бруна не се беше поколебавала да дава болезнени уроци на хората, които не се държаха цивилизовано.

– Моят господар заповяда дамаджите също да присъстват с техните кай’шаруми – продължи Абан. – Иска и те да се убедят, че трябва да приемем някои от вашите възгледи.

Лийша кимна.

– Ахман каза, че е било така, като се е запознал и с Пар’чин.

Абан внимателно запази безпристрастното си изражение, но Лийша забеляза, че цветът му се измени леко. Нищо чудно, че Арлен е имал такъв ефект върху хората и преди да си татуира кожата.

– Господарят ми е споменал Пар’чин? – попита Абан.

– Всъщност аз го споменах – отвърна Лийша. – Изненадах се, че и Ахман го е познавал.

– О, разбира се, той и Пар’чин бяха близки приятели – отвърна Абан за изненада на Лийша. – Ахман беше негов аджин’пал.

– Аджин’пал ли?

– Негов... – Абан сбърчи вежди, докато търсеше правилните думи – ...кръвен брат, бихте го нарекли вероятно. Ахман му показа Лабиринта и двамата проляха кръв един за друг. Според нашите обичаи това свързва мъжете, колкото ако носеха една и съща кръв във вените си.

Лийша отвори уста, ала преди да успее да каже нещо, Абан я прекъсна.

– Налага се да тръгнем веднага, ако искаме да стигнем навреме, госпожице – рече той. Лийша кимна и те събраха останалите ѝ приближени, наред с Аманвах и Сиквах, които не се откъсваха от Роджър.

Отведоха ги до кръга на крепостта Райзън – огромен павиран пръстен в центъра на града, заобиколен от оживени магазини и с огромен кладенец в средата. Лийша видя на пазара не само красиански, но и райзънски жени да пазаруват. Те все още носеха обичайните си рокли, но лицата им бяха скрити с було, което покриваше и деколтетата им на публични места. Много от тях зяпнаха Лийша и майка ѝ, защото двете се разхождаха с голи лица. Жените сякаш очакваха дал’шарумските им придружители всеки момент да ги нападнат.

Много от красианците вече се бяха събрали, включително дамаджите със своите покрити паланкини, както и много шаруми и дамати. Насред кръга бяха издигнати три дървени стълба, но наоколо нямаше никакви окови или въжета.

Из тълпата се разнесе вълнение и всички се обърнаха, за да видят Джардир, който пристъпи в кръга, следван от Иневера на нейния паланкин и останалите му съпруги. Лийша преброи четиринайсет, но нямаше представа дали това са всичките. Те зас-танаха толкова близо до Лийша и хралупарите, че билкарката надушваше парфюма на Дамаджахата.

Джардир пристъпи към стълбовете и махна с ръка към Копията на Избавителя. Тримата дал’шаруми не се нуждаеха от пришпорване или от придружител, а направо влязоха в кръга и се съблякоха до кръста. Коленичиха и докоснаха паветата пред Джардир с чело, след което се изправиха и обгърнаха с ръце стълбовете, без нищо да ги задържа за тях. Онзи, чиято ръка Уонда бе счупила, беше с бял гипс.