Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Няма нужда да се притесняваш, Роджър. Изглежда, не горят от такова желание да се отърват от теб.
Абан внимателно остави чашата си на масата. Аманвах го погледна и каза нещо на красиански.
– Ъъ... – започна Абан и погледна Лийша. – Отправяте сериозно обвинение. Желаете ли да преведа?
– Ама разбира се – засмя се Лийша, – макар да не се съмнявам, че е разбрала всяка дума.
Абан заговори и Аманвах изпищя, изтича при Лийша и ѝ се развика.
– Дама’тингата ви нарича лъжкиня и глупачка – обясни Абан.
Лийша се усмихна и взе чашата си.
– Кажи ѝ тя да го изпие тогава.
Очите на Аманвах пламнаха и тя грабна чашата, без да чака превода. Течността беше все още гореща, но тя вдигна воала си и я изпи на една глътка. Изгледа Лийша с победоносно самодоволство, обаче билкарката само се усмихна.
– Кажи ѝ, че знам, че може просто да вземе противоотровата довечера – каза тя, – но ако е същата, която използваме на север, ще сере кръв цяла седмица.
Цветът се източи от малката открита част от лицето на Аманвах около очите ѝ още преди Абан да довърши превода.
– Следващия път, когато пробваш нещо подобно, ще кажа на баща ти – закани се Лийша – и доколкото го познавам, общата ви кръв няма да го спре да ти свали хубавичката бяла роба и да ти насини гърба, ако направо не те убие.
Аманвах я изгледа свирепо, но Лийша просто я отпрати с едно махване.
– Оставете ни.
Аманвах изсъска нещо.
– Вие нямате право да ни отпращате – преведе Абан.
Лийша се обърна към Роджър, който изглеждаше, сякаш ще повърне.
– Отпрати булките си по стаите им, Роджър.
– Изчезвайте! – извика Роджър и махна с ръка.
Дори не ги погледна в очите. Веждите на Аманвах се сключиха в отявлено „V“ и тя изсъска нещо на Лийша на красиански, а след това закрачи гневно към изхода, следвана плътно от Сиквах. Лийша запомни думите и картотекира обидата, в случай че ѝ потрябва за в бъдеще.
Абан се засмя.
– Нищо чудно, че Дамаджахата се страхува от вас.
– Изглежда, вече не се страхува толкова – отбеляза Лийша. – Каква смелост направо да се опитва да ме убие посред бял ден!
– След последната наредба на Ахман това не би трябвало да ни изненадва – каза Абан. – Но давайте смело напред, те ви оказват огромна чест. Ако в Красия никой не се опитва да те убие, това е, защото не си струва да си правят труда.
* * *
– Може би е време да си тръгваме – предложи Роджър, когато Абан си отиде. – Ако въобще ни пуснат.
Той не можеше да отрече, че мисълта за Аманвах и Сиквах го бе изкушила, но сега единственото, което можеше да си представи, бяха ножовете, скрити под меките копринени възглавници в покоите им.
– Ахман би ни пуснал, ако го помоля – каза Лийша, – но аз никъде не отивам.
– Лийша, та те се опитаха да те убият! – възмути се Роджър.
– Иневера се опита и се провали – отвърна Лийша. – Ако сега избягам, това за нея ще е точно толкова удобно, колкото смърт-та ми. Няма да позволя да ме разкара тази... тази...
– Вещица? – помогна Роджър.
– Вещица – съгласи се Лийша. – И без това има прекалено силно влияние върху Ахман. Няма да се откажа от благоразположението му без бой.
– Сигурна ли си, че искаш само благоразположението му? – попита Роджър.
Лийша го изгледа свирепо, но той срещна погледа ѝ безстрастно.
– Не съм сляп, Лийша – продължи той. – Виждал съм как го гледаш. Може би не като красианска съпруга, но не и просто като приятел.
– Няма значение какви чувства изпитвам към него – каза Лийша. – Нямам никакво намерение да ставам част от харема му. Знаеш ли, че Каджи е имал хиляда съпруги?
– Горкият човек – съгласи се Роджър. – Аз си мисля, че за повечето мъже и една е много.
Лийша изсумтя.
– Добре ще направиш, ако си го припомняш по-често. А Абан и Ахман познават Арлен. И двамата твърдят, че са му приятели.
– Той не ни е казвал подобно нещо – учуди се Роджър. – Поне не за Джардир.
– Знам – отвърна Лийша. – Искам да науча истината.
– Ами Аманвах и Сиквах? – попита Роджър. – Да ги отпратим ли?
– Та да убият Сиквах, задето е излъгала за девствеността си и не е успяла да ме убие ли? – попита Лийша. – В никакъв случай. Поехме отговорност за нея.
– Това беше, преди да се опита да те убие – каза Роджър.
– Стегни се, Роджър – каза Лийша. – Ако кажа на Уонда да вкара стрела в окото на Иневера, не се и съмнявам, че тя ще го стори, но престъплението ще е мое. По-добре да са тук, за да ги държим под око. Даже може да научим нещо от тях, което да ни послужи.