Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Костите ли? – попита Лийша.
Иневера се намръщи.
– Това не е твоя работа, чин – сопна ѝ се тя.
В следващия миг усмивката се върна на лицето ѝ.
– Това, което има значение, е, че Аманвах ще ви дари със синове, сине на Джесъм. Майката на Сиквах беше също толкова плодовита. И тя ще има добро поколение.
– Да, но могат ли да пеят? – попита Роджър, опитвайки се да си вдъхне повече увереност.
Репликата беше от края на един от любимите мръсни вицове на Арик за някакъв мъж, който все не успявал да се задоволи, с колкото и жени да легнел.
Ала Иневера само се усмихна и кимна.
– Разбира се – каза тя и щракна с пръсти, след което кресна заповед на красиански на момичетата.
Аманвах прочисти гърлото си и запя, а гласът ѝ беше плътен и ясен. Роджър не разбра думите, а и сам не бе успял да се научи да пее, но след години представления с Арик, най-великият певец на своето време, знаеше добре как да слуша и оценява.
Гласът на Аманвах можеше да посрами този на Арик. Песента ѝ го вдигна като вятър, отне теглото му и го помете с тоновете си.
Сетне се присъедини нов дъх, който обгърна първия, щом се включи и Сиквах. Гласовете им веднага се преплетоха хармонично и слисаха Роджър. Макар да бяха жени, ако се пробваха в Гилдията на жонгльорите, работата им щеше да е сигурна.
Роджър мълчеше, докато ги слушаше как пеят. Когато Иневера най-накрая махна, за да сложи край на песента им, той се почувства като марионетка, чиито конци току-що са били срязани.
– Сиквах е също така опитна готвачка – добави Иневера, – а и двете са обучени в изкуството да се любят, макар да не ги е познал мъж.
– Ъъъ... как тъй изкуството? – попита Роджър и отново усети, че лицето му пламва.
Иневера се засмя и щракна с пръсти. Аманвах веднага се изправи грациозно и вдигна ръка, за да махне булото си. Ефирната бяла коприна се понесе надолу като дим и разкри лице, което смайваше с красотата си. Аманвах беше истинска дъщеря на майка си.
Сиквах застана зад нея и отвори няколко скрити закопчалки на рамото ѝ. Цялата роба на Аманвах сякаш се стопи – коприната падна с шумолене на пода. Тя застана гола пред него и Роджър зяпна.
Иневера завъртя пръст и Аманвах се обърна покорно, така че Роджър да я огледа от всеки ъгъл. Подобно на тялото на майка ѝ, тялото на Аманвах беше идеално и Роджър се уплаши, че шарените му панталони може да не са достатъчно широки. Зачуди се дали няма да поискат и той да се съблече. Тогава всички жени щяха да видят възбудата му.
– Създателю, наистина ли е нужно всичко това? – попита Лийша.
– Мълчи – сопна ѝ се Илона. – Нужно е, разбира се.
Аманвах се обърна и откопча робата на Сиквах. Дрехата изчезна като сянка на слънцето и се превърна в мастилен басейн в краката ѝ. Може би не беше толкова красива, колкото Аманвах, но извън всички жени в стаята с него, Роджър не бе виждал равна на нея.
– Сега можете да проверите девствеността им – каза Иневера.
– Аз... ох. – Роджър погледна ръцете си и ги скри в джобовете си. – Няма нужда.
Иневера се засмя.
– Имах предвид вашите жени – поясни тя с палава усмивка. – Все пак трябва да остане нещо и за първата брачна нощ.
Тя му смигна и Роджър съвсем се замая.
Иневера се обърна към Илона.
– Може би ще искате да поемете нещата от тук?
– Аз... ами... – заекна Илона – дъщеря ми е по-опитна в тези неща...
Лийша изсумтя.
– Майка ми не би разпознала девствена ципа дори под носа си – прошепна тя на Роджър. – Отървала се е от своята, преди да успее да я забележи.
Илона чу изреченото и хвърли свиреп поглед на Лийша, но си замълча.
– Ох, добре – изпъшка накрая билкарката, – щом само така ще приключим с тая работа.
Тя се наведе и взе робите на момичетата, после ги хвана за ръцете и ги отведе в малка ниша за прислугата, отделена със завеса.
* * *
Лийша спусна завесата и ги скри от чуждите погледи. Момичетата покорно се извиха над малка маса, разкривайки се като кобили за разплод. Беше прегледала стотици млади момичета през годините си като билкарка, дори и херцогинята на Анжие, но това винаги се правеше за тяхно здраве, а не заради някакъв ритуал, установяващ честта им. Бруна не одобряваше подобни неща и чирачката ѝ следваше нейния пример.
Ала Лийша знаеше и колко крехка бе връзката им с красианците. Нямаше да си спечели съюзници, ако открито заплюеше традициите им.
Хименът на Аманвах беше непокътнат, но когато Лийша посегна към този на Сиквах, момичето трепна и изпъшка леко. Беше покрита с тънък слой пот, а маслинената ѝ кожа изглеждаше по-бледа от преди. Когато Лийша пъхна пръст в нея, тя стисна силно, но това не беше достатъчно. Момичето не беше девствено.