Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Дъщеря му и племенницата му? – попита изненадано Роджър.
Иневера се поклони.
– Съпругът ми даде да се разбере, че Еверам ви говори. Той не би ви отдал чест с нещо по-малко от собствената си кръв. Сиквах е подходяща за втора съпруга, ако я пожелаете. След това Аманвах ще поеме грижата да ви намира бъдещи съпруги в съответствие с личните ви предпочитания.
– Създателю, от колко съпруги се нуждае един мъж? – попита Лийша.
Ревнуваш, а? – помисли си Роджър раздразнено. – Много добре. Хайде и ти веднъж да видиш какво е.
Иневера хвърли презрителен поглед на Лийша.
– Ако той е достоен и те за него, един мъж трябва да има толкова, за колкото би могъл да се погрижи и да дари с деца. Но някои – тя се озъби на Лийша – не са достойни.
– Коя е майката на Аманвах? – попита Илона, преди Лийша да успее да отговори.
Иневера я погледна и повдигна вежда. Илона разпери поли и направи елегантен, изпълнен с уважение реверанс, който изглеждаше абсолютно несъвместим с жената, която Роджър познаваше.
– Илона Пейпър от Хралупата на Избавителя. Майка на Лийша.
Очите на Иневера се разшириха при тази вест, тя се усмихна широко, отиде при жената и я прегърна.
– За мен, естествено, е чест да се запозная с вас. Имаме много за какво да си говорим, но не днес. Разбирам, че майката на сина на Джесъм е при Еверам. Бихте ли я заместили в нашето начинание?
– Разбира се – отвърна Илона, кимайки, и Лийша я изгледа злобно.
– Да я замества ли? Как? – попита Роджър.
Иневера се усмихна свенливо.
– За да се увери, че ще се държите добре, когато вдигнат булата си, и за да потвърди девствеността им.
Роджър отново усети, че лицето му пламва и преглътна.
– Аз... – започна той, но Иневера го пренебрегна.
– Аз съм майката на Аманвах – каза тя на Илона. – Това среща ли одобрението ви?
– Разбира се – изрече сериозно Илона, все едно имаше и други отговори, които разумен човек би дръзнал да изрече.
Иневера кимна и се обърна към останалите.
– Бихте ли ни извинили, моля?
Всички замръзнаха за момент, но Илона плесна с ръце и ги стресна:
– Чухте я, хайде марш! Не ти, Роджър.
Тя го хвана за ръката, когато той се обърна да тръгне с другите.
Само Лийша остана.
– Нямате място тук, дъще на Ърни – рече Иневера. – Не сте от семейството на младоженеца или на булките.
– О, напротив, Дамаджаха – отвърна Лийша. – Щом майка ми замества тази на Роджър, тогава аз като нейна дъщеря мога да заема мястото на сестра му.
Тя се усмихна, наведе се напред и понижи глас самодоволно:
– Евджахът е съвсем ясен по въпроса.
Иневера се намръщи и отвори уста, но Роджър я прекъсна.
– Искам тя да остане.
Думите му завършиха с писукане, след като тя се обърна към него, но в следващия момент по лицето ѝ се разля широка усмивка и тя се поклони.
– Както желаете.
– Лийша, заключи вратата – заповяда Илона. – Не можем да позволим Гаред да нахлуе, под предлог че си е забравил брадвата.
Иневера се засмя. Като видя как двете се забавляваха заедно, Роджър се изплаши повече отвсякога. Илона изглеждаше тъй, сякаш знаеше много по-добре от него какво се случва.
Лийша беше също толкова обезпокоена, но той не беше сигурен дали е заради смеха, или заради небрежния начин, по който Илона ѝ нареждаше. Тя се обърна, отиде до огромните позлатени врати и спусна резето така рязко, че Роджър подскочи при звука. Почувства се, сякаш по-скоро заключваха него вътре, отколкото Гаред и останалите отвън.
Иневера щракна с пръсти и двете момичета изправиха гърбове, но останаха на колене на пода.
– Аманвах е дама’тинга – каза Иневера и сложи ръка на рамото ѝ. – Лечителка, акушерка и избраница на Еверам. Млада е, но е направила заровете си и е преминала всички изпитания.
Иневера погледна Лийша и се усмихна.
– Може би би могла да се погрижи за тези рани по лицето ви – каза тя и посочи червените драскотини по бузата на билкарката, които сама бе направила.
Лийша се ухили в отговор.
– Май вие пък мигате прекалено често, Дамаджаха. Да не ви парят очите? Бих могла да ви дам препарат, с който да ги изплакнете, ако желаете.
Роджър погледна обратно към Иневера, очаквайки злобен отговор, но Иневера само се усмихна и продължи нататък.
– Аз лично дарих мъжа си с осмина синове и три дъщери. Жените в семейството ми са също толкова плодовити, а и костите казват, че Аманвах ще даде богато поколение.