Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
* * *
В късната нощ Лийша се събуди от нечии крясъци. На вратата ѝ се потропа, тя запали фенера си и си сложи пеньоара от красианска коприна, който Джардир ѝ беше изпратил. Дрехата беше хладна и удивително гладка на допир.
Отвори вратата и видя Роджър, който иглеждаше изтощен.
– Това е Аманвах – каза той. – Чувам я как плаче в покоите си, но Сиквах не ще дори да отвори вратата.
– Знаех си – промърмори Лийша, пристегна робата си и си върза престилката с джобовете.
– Добре де – каза тя и въздъхна. – Да отидем да я видим.
Слязоха в крилото на Роджър и Лийша потропа на вратата на спалнята, която двете красиански момичета обитаваха. През вратата се чуваха заглушените стонове на Аманвах, а Сиквах им викна на красиански да се разкарат.
Лийша се намръщи.
– Роджър – каза тя на висок глас, – я върви да доведеш Гаред. Ако тази врата не се отвори, докато не се върнете, нека той да я разбие.
Роджър кимна и изтича.
Както и очакваше, вратата се открехна миг по-късно и оттам погледна ужасената Сиквах.
– Всичко е слънчево – каза тя, но Лийша я избута навътре и се насочи към гласа на Аманвах до тоалетното отделение в края на стаята.
Сиквах изпищя и се опита да застане на пътя на билкарката, но Лийша отново я пренебрегна и опита да отвори вратата. Беше заключена.
– Къде е ключът? – настоя да узнае тя.
Сиквах не ѝ отвърна и задрънка нещо на красиански, но на Лийша ѝ бе дошло до гуша. Удари шамар на момичето, който отекна из цялата стая.
– Не се прави, че не ме разбираш! – сопна ѝ се тя. – Не съм глупачка! Още една дума на красиански и гневът на Дамаджахата ще ти бъде най-малкият проблем.
Сиквах не отговори, но по ужасената ѝ физиономия си личеше, че е разбрала.
– Къде. Е. Ключът? – попита Лийша отново, озъбвайки се на края на всяка дума. Сиквах бързо бръкна в робата си и го извади.
Лийша отключи на секундата. Луксозната тоалетна смърдеше на изпражнения и повръщано, а жасминът, който гореше в мангала за тамян, само влошаваше нещата. Комбинацията беше отвратителна и на почти всеки би му се догадило от нея. Лийша пренебрегна вонята, отиде право при Аманвах, която лежеше на пода до гърнето, пъшкаше и стенеше. Беше свалила качулката и воала си, а маслинената ѝ кожа изглеждаше почти бяла.
– Обезводнила се е – каза Лийша. – Донеси кана студена вода и сложи котела на огъня.
Сиквах се втурна да изпълнява, а Лийша продължи да преглежда момичето и съдържанието на гърнето. Накрая подуши чашата на тоалетката и опита остатъка.
– Не си го сварила добре – каза тя на Аманвах. – Можеше да използваш една трета от месния корен и пак да прекратиш действието на чернолиста.
Младата дама’тинга не каза нищо и остана да гледа безизразно, дишайки измъчено, но билкарката знаеше, че е разбрала всяка дума.
От престилката си извади чукало и хаван, след което ръцете ѝ се застрелкаха из джобовете и без дори да поглежда, го напълни с точната билкова смес. Сиквах донесе врялата вода и Лийша приготви втора отвара. Помоли Сиквах да подържи изправена господарката си, докато Лийша я сипа в гърлото на момичето.
– Отвори прозорците да влезе малко чист въздух – заръча Лийша на Сиквах – и донеси възглавници. Ще трябва да остане до гърнето през следващите няколко часа, докато преборим обезводняването.
Роджър и Гаред си подадоха главите, но Лийша бързо ги отпрати по леглата. Със Сиквах обгрижваха Аманвах, докато вътрешностите ѝ не се успокоиха, и тогава двете я занесоха до леглото ѝ.
– Сега ще е най-добре за теб да поспиш – каза Лийша и допря друга отвара до устните на Аманвах. – Ще се събудиш след дванайсет часа и тогава ще се опитаме да ти дадем малко ориз и хляб.
– Защо правите това? – прошепна Аманвах със силен акцент като на майка си, но думите ѝ бяха ясни. – Майка ми не би била толкова внимателна с някой, който се е опитал да я отрови.
– И моята не би го сторила, но ние не сме майките си, Аманвах – рече Лийша.
Момичето се усмихна.
– Следващия път, когато се изправя пред нея, може и да ми се прииска отровата да ме беше убила.
Лийша поклати глава.
– Сега си под моя покрив. Никой няма да ти направи нищо, включително да те кара да се омъжваш за Роджър, ако не искаш.
– О, но ние искаме, госпожице – каза Сиквах. – Красивият син на Джесъм е докоснат от Еверам. Първа и втора съпруга на такъв човек... Какво повече би могла да желае една жена?
Лийша отвори уста, за да отговори, но бързо я затвори, тъй като знаеше, че какъвто и отговор да даде, той щеше да попадне на неразбиращи уши.