Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Джаян погледна към Кхеват, който изглеждаше поуспокоен.
– Това е смел план, шарум ка. Ако наблюдателите на Хралупата проследят движенията ви...
– Няма – отсече Джаян. – Моите наблюдатели шпионират племето на Хралупата от известно време. Патрулите им не са стигнали чак толкова далеч, от тази страна на голямата гора.
Кхеват погледна към Асави.
– Може би трябва да се допитаме...
– Вече хвърлих заровете по молба на шарум ка – рече дама’тингата. – Синът на Избавителя ще разбие портите и ще изсипе хиляди дал’шаруми в града, преди още да е изтекъл първият ден.
Джаян се приближи до окачения на стената гоблен, върху който бе избродирана карта на Теса, и посочи с копието си.
– Колко воини ще останат във Водохранилището на Еверам?
Той не погледна към Абан, но малцина от присъстващите можеха да броят до толкова много, затова кхафитът отговори най-бързо:
– Трийсет и пет хиляди шаруми остават в блатните земи. Сто и двайсет кай’шаруми, шест хиляди четиристотин и шест дал, девет хиляди сто трийсет и четири кха и деветнайсет хиляди осемстотин седемдесет и шест чи.
– Ще поведа двайсет хиляди шаруми на изток. – Джаян се обърна към Кхеват. – Дамате, ти ще ме придружиш до манастира и ще останеш в него с хиляда мъже. Ще го укрепиш, за да приеме плячката от Анжие, далеч от любопитни очи.
Кхеват се поклони.
– Да, шарум ка.
– Капитан Керан ще поеме командването на обсадата на Лактън заедно с брат ми Шару, който ще командва сухопътните ни сили.
Керан и Шару се поклониха.
– Както наредите, шарум ка.
– Джурим. Договорът на баща ми с Хралупата не ни забранява да откраднем това-онова. Тук и тук. – Джаян посочи селата край южната граница на провинция Хралупата. Макар технически да се водеха лактънски, селищата се намираха твърде далеч от Пристан, за да имат някаква стратегическа стойност, и племето на Хралупата ги беше добавило към своята територия. – Вземи триста мъже. Не оставай на едно място по-дълго, отколкото е необходимо, за да го обереш и опожариш, и не действай предсказуемо. Нека си мислят, че хората ти са много повече.
Джурим се поклони, зарадван от възможността.
– Няма да е достатъчно, за да докара воините им на наша територия, но ще привлече вниманието и патрулите им на юг. – Пръстът на Джаян се плъзна по картата на изток от Пристан, пред блатата, докато не стигна до тънката черта, която водеше на север. – Аз ще поведа моите хора на север по Пътя на Старо Могилово. Ще заобиколим Хралупата и ще нападнем неочаквано Анжие. – Той се усмихна. – А те няма да са подготвени, щом дама Горджа отнесе посланието си.
Глава 29. Дама Горджа
334 СЗ зима
Бележката беше написана с едрия почерк на Дарси Кътър. Също като самата жена, посланията ѝ не губеха време и преминаваха направо към въпроса. Вместо дългите писма, които пишеха останалите, кореспонденцията с Дарси представляваше купчина кратки бележки, всяка представяща отделен проблем.
Господарке Лийша,
защитените деца престанаха да се подчиняват. Не се явяват на проверка. Започнаха да рисуват телата си не само с мастило. Стефни Ин хвана Стела с постоянни татуировки под роклята. Йон Грей се опита да им влее разум в главата и Калън Кътър му счупи ръката.
Сега живеят в гората, както Избавителя, казват. Онези, които изобщо спят, го правят през деня, скрити от слънцето. Гаред не им прави забележки, защото убиват много ядрони, но и той започва да губи търпение.
Каза, че си имала план, в случай че се случи нещо такова. Ако криеш някой номер в ръкава си, сега е моментът да го използваш.
Дарси
– Ядроните да ги вземат – каза Лийша.
Уонда, която лакираше лъка си, вдигна глава.
– Кое?
– Нещата в Хралупата се разпадат – отвърна Лийша и потърка наедрелия си корем. – И ако остана още дълго време тук, няма да мога да пътувам до там, докато не се роди детето.
– Как да си тръгнем без Роджър? – попита Уонда.
– Не можем – отвърна Лийша. – Но взех да губя търпение с безкрайните отлагания на Дженсън. Какво от това, че Джейсън му е бил племенник. Той се опита да убие Роджър два пъти и сам си е виновен какво му се случи.
– Това едва ли ще повлияе на някого – каза Уонда.
– Ще им повлияе, когато Гаред се появи с няколко хиляди дървари, за да ни прибере и да ни отведе у дома – рече Лийша.
Уонда я погледна за миг, след което продължи да лакира лъка си.