Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
брой MDLXIII № 96 Дейли Бъз, Дейли Бъз,
хубав като чай от бъз.
Времето: тук е днес, утре го няма. Щастливи числа: няма.
Хороскоп: лош
Дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън дрън бла бла пфу пфу пфу пфу доброто е лошо лошото е добро всичко си е все едно лошото е добро доброто е лошо всичко си е все едно бавно дрън дрън дрън Блейн е болка всичко е все пфу пфу пфу пфу пфу чарю трий всичко е все едно дрън дрън дрън дрън печена пуйка варена гъска всичко си е все едно пфу пфу дрън дрън скачай на влака и умри пак а всичко си е все едно дрън дрън дрън (продължава на стр. 6)
Под всичко това стоеше снимка на Роланд, Еди, Сузана и Джейк, които пресичат огледалния двор, сякаш това се беше случило предишния ден, вместо преди няколко минути. Под нея се мъдреше огромно заглавие:
— Това ми харесва — каза Еди и намести револвера на Роланд в кобура, който носеше ниско на хълбока си. — Утеха и подкрепа след дни на объркване. Идва ми като горещо питие в студена нощ.
— Не се страхувайте — обади се Роланд. — Това е шега.
— Не се страхувам — отвърна му Еди, — но това е повече от шегичка. Живял съм с Хенри Дийн достатъчно години и знам кога се мъти заговор да ме подлудят. Помирисвам такива работи отдалеч. — Погледна Роланд с любопитство. — Надявам се, че нямаш нищо против да го кажа, но точно ти си човекът, който е изплашен.
— Ужасен съм — простичко му каза Стрелецът.
2
Арката накара Сузана да се сети за една песен, която беше популярна около десетина години преди тя да бъде измъкната от своя свят и прехвърлена в този на Роланд. „Видях око да зяпа през облака дим зад Зелената врата — гласеше текстът. — Когато казах «Джо ме праща», някой се засмя зад Зелената врата.“ Всъщност тук имаше две врати вместо една и те нямаха шпионки, през които някое око да зяпа. Пък и Сузана не се опита да ползва старата парола, дето Джо я пращал. Все пак се приведе да прочете табелката, — окачена на кръглата дръжка на едната врата. „ЗВЪНЕЦЪТ НЕ РАБОТИ, МОЛЯ ЧУКАЙТЕ!“ пишеше там.
— Не си прави труда — каза тя на Роланд, който беше вдигнал юмрук да изпълни инструкцията от табелката. — Това е от приказката, нищо повече.
Еди дръпна назад количката й, застана пред нея и завъртя едната дръжка. Вратата се отвори с лекота, пантите не изскърцаха. Той пристъпи в помещението, което приличаше на дълбини на сенчест зелен залив, сви ръце на фуния пред устата си и се провикна:
— Хеей.
Гласът му се понесе напред и се върна променен… смален, отекващ, изгубен. Направо умиращ.
— Господи! — възкликна той. — Трябва ли да правим всичко това?
— Да, ако искаме да се върнем към Лъча. — Роланд беше по-блед от всякога, но ги поведе навътре. Джейк помогна на Еди да пренесе количката на Сузана през прага. Малките ботушки на Ко сияеха в мътночервено върху зеления стъклен под. Бяха изминали само десетина крачки, когато вратите се захлопнаха зад тях с трясък, който отекна в дълбините на Зеления дворец.
3
Нямаше преддверие — пред тях се простираше мрачен коридор, който сякаш беше безкраен. Стените излъчваха бледа зелена светлина. „Прилича на коридора във филма — помисли си Джейк, — онзи, където Страхливият лъв се изплаши, когато си настъпи опашката.“
И, добавяйки допълнителна правдоподобност към ситуацията, без която Джейк спокойно можеше да мине, Еди проговори с треперлива (и доста точна) имитация на Бърт Лар:
— Чакайте малко, приятелчета, аз просто си мислювах — аз всъщност не ща толкоз много да виждам Магьосника. По-добре да ви изчакам отвън.
— Я стига! — сряза го остро Джейк.
— Ига — съгласи се Ко. Вървеше плътно до крака на Джейк и предпазливо, въртеше глава насам-натам, докато се движеше. Момчето чуваше само собствените им стъпки… но усещаше нещо: звук, който го нямаше. Беше като да гледаш ветропоказател, на който му трябва само най-лекичък повей, за да се завърти.
— Извинявай! — каза Еди. — Я вижте там.
На около четиридесет метра пред тях зеленият коридор свършваше с тясна зелена врата с изумителна височина — може би имаше около девет метра от пода до горната й част. Зад нея Джейк ясно долавяше ритмични барабанни удари. Когато се приближиха и звукът стана по-силен, тревогата му нарасна. Трябваше да положи огромно усилие, за да измине последните дузина крачки до вратата. Познаваше звука — помнеше го от бягството си с Гашър под Луд и от пътуването, което с приятелите му бяха предприели с Блейн Моно. Беше ритмичното бумтене на двигатели.