Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Царицата изпъна преден крайник в непогрешим жест на отрицание.
— Ти не си наша пленничка. Не сме нарушили никакви клетви. Ти доведе магове през границите и няма клауза в договора, която да забранява да се срещнеш с мен. Можеш да излезеш. Можеш да останеш. Или Черните халати могат да дойдат и да те изведат. Нито една от тези възможности не е наша работа.
Мара я погледна стъписано. Боеше се да не направи повече грешни предположения и затова претегли думите си внимателно.
— Ако не им се предам, Събранието ще го изтълкува погрешно. Ще повярват във вашето съучастничество и ще потърсят възмездие.
Царицата изглеждаше не толкова спокойна, колкото твърда — като излъскан обсидиан.
— Ще повярват погрешно, ако предположението ти се окаже точно.
Мара преглътна. Имаше чувството, че земната твърд под краката й всеки момент ще рухне.
— Вашият народ може да пострада от такова неразбирателство.
— Да, може. Това не прави грешната преценка на Черните халати по-близка до истината. Ние сме спазили условията на нашия договор, както е длъжна расата ни. Ако те, като хора, постъпят погрешно, тогава грешката е тяхна, както и последствията.
Мара се намръщи. Самата тя беше заобиколила веднъж запретени теми в опита си да се добере до податки, свързани със Забраненото. Сега, неспособна да потуши разпалилата се в нея искра надежда, се зачуди дали тези хитри чо-джа всъщност не искат да провокират грешна преценка.
Докато си поемаше дъх, за да изрази мисълта си на глас, я обзе внезапен ужас. Въздухът в залата изведнъж стана много гъст, сякаш огромна ударна вълна премина през тунелите. Мара затисна ушите си с ръце и ахна. Взрив разтърси земята и я събори. Залата се озари от мълнии и огън.
Над грохота на взрива царицата изпищя в предсмъртна болка — и може би в най-чистия гняв на чо-джа:
— Магьосниците нападат! Кошерът ни е унищожен! Договорът, който ни обвързва, е нарушен! — Гласът й се извиси до непонятно оглушително жужене в последно послание към расата й.
Изгарящият въздух задави Мара. От очите й потекоха сълзи и кожата й пламна. Джъстин — помисли тя. — Касума… Провалих ви…
Очите й бяха заслепени от зашеметяващ блясък и после угаснаха във всепоглъщащ мрак.
Мара изпищя. Светът, който познаваше, пропадаше. Зноят изчезна и плътта й се сви в захапката на смразяващ студ.
А после беше само тъмнина, проточена отвъд вечността.
31.
Кентосани
Съзнанието се върна.
Мара примига. Помъчи се да се ориентира, но умът й отказваше да различи нещо повече от съвсем зачатъчни и смътни усещания. Тялото й лежеше отпуснато като че ли на меки възглавници. Въздухът бе топъл, осветлението меко. Нищо друго не можеше да усети. Изгарящият агонизиращ кошмар за магия и унищожение сякаш бе заличен, като всеки кошмар след пробуждане.
— Къде съм? — промълви тя.
— В безопасност — отвърна й глас. От звънливия безплътен тон Мара разбра: беше станало чудо. Беше при маговете чо-джа. В Чака-а й бяха показали способността си да я пренасят от едно място на друго с магия. Тъй че сигурно го бяха направили и сега — бяха я измъкнали от кошера, преди Черните халати да го унищожат. Странно, осъзнаването, че чо-джа са пострадали, не й донесе никаква скръб. Разтревожена, Мара се надигна.
Тревогата й мигновено се разсипа като вода. Маговете Чо-джа се бяха потрудили добре в нейно отсъствие. Подземието вече бе обзаведено с мебели и украса, сътворени от изкуството им. Покоят, който изпитваше, сигурно също се дължеше на влиянието им.
— Вече практикувате изкуствата си, чародеи?
Единият маг отвърна с утешителен жест, извърнал предните си крайници така, че острите им ръбове да не я наранят случайно.
— Аурата ти бе обагрена със страх и гняв. Прости ми, че си позволих да облекча ума ти, но вече е време за ясно съзнание, нали?
Мара преглътна.
— Кошерът беше унищожен от Събранието. Съжалявам.
Вторият маг се размърда и крилете му изшумолиха.
— Необходима жертва — каза съществото с напевен безстрастен тон. — Паметта на царицата е съхранена непокътната и несправедливият договор най-сетне е нарушен. Воините чо-джа са свободни да нахлуят в империята. И ще подкрепят твоята кауза, Слуга на империята.
Нейната кауза! Тези думи я смразиха. Искала беше да осигури сигурността на децата си и да премахне застоя и жестокостта от културата на своя народ. Но цял кошер чо-джа току-що беше пожертван, за да я спасят, а сега я призоваваха да даде най-пълен отчет за обета си пред съвета в Чака-а. Цариците в империята искаха да продължи и да спечели свобода за расата им.