Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Да — каза магът чо-джа в отговор на мисълта й. — Документ с имперския печат и с храмово потвърждение, който възстановява пълното гражданство на чо-джа, би трябвало да е достатъчен, за да отхвърли нечестната присъда на Събранието.
— Но първо Великите трябва да бъдат надвити — предупреди Мара. Перспективата за открит сблъсък с магьосниците я ужасяваше.
Маговете кимнаха с влудяващо спокойствие.
— Средствата са налице. Но времето е на изчерпване.
Скоростта, с която я връхлитаха събитията, сама по себе си беше повод за сериозна загриженост. Мара се постара да надвие смазващото я отчаяние. Беше изгубила съветниците си. Само боговете знаеха къде е Аракаси. Съдбата на Люджан й беше неизвестна. Армиите на Акома можеше вече да са на пепел, а съпругът й можеше да е унищожен от Събранието в мига, в който магьосниците я бяха обявили за свой враг. Джиро можеше вече да е в Свещения град и децата й да са мъртви. А дори ако по чудо Имперският район все още беше в безопасност и под защитата на Имперските бели, оставаха армиите на Анасати и Омечан, готови за щурм извън градските стени.
Укори се наум. Изреждането на всяко възможно нещастие не служеше за нищо, а щеше само да премахне дори нищожното предимство, което й бяха спечелили маговете на Чака-а. Виждаше смърт на всеки завой, все едно дали действаше, или не. По-добре беше да се бори и да вземе нещата в ръцете си по най-добрия възможен начин. Дали Джъстин и Касума бяха добре, или не, или дали претендент на Омечан или Анасати вече беше взел златния трон, тя все пак бе длъжница на чо-джа, които я бяха пощадили и сега спасили.
— Трябва ми информация — заяви тя и стана. Цялото тяло я болеше. Пренебрегна обаче болките и се обърна делово към маговете. — Вашата помощ ще е нужна. След като разбера разположението на силите срещу нас, трябва да стигна в Свещения град по-бързо от вятъра.
Маговете от Чака-а също се изправиха. Поклониха й се и застанаха от двете й страни.
— Волята ти е заповед за нас, лейди Мара — каза единият. — Попитай и ще научиш.
— Моят съпруг, Хокану — започна тя с едва сдържан трепет в гласа. — Къде е?
— Затвори очи — казаха маговете в един глас.
Мара се подчини, макар и с мрачно предчувствие. Енергията на магията я прониза. Видя много повече от тъмнина зад спуснатите си клепачи: след лекото замайване видя Хокану, надвесен над тактическа карта на Свещения град. Сочеше редици бели игли на стените му и лицето му беше угрижено. Изглеждаше все едно не е спал от две седмици.
Това беше повече, отколкото можеше да понесе.
— Жив е! — извика и очите й се напълниха с радостни сълзи. Но веднага след това насочи ума си към практичните неща.
Маговете я уведомиха, че Хокану с отряда си бърза конница е преминал градските порти преди обсадата. Пехотните отряди на Шинцаваи продължаваха да настъпват от север, но щяха да са безполезни като подкрепление, разбра Мара, след като маговете й показаха, че Черните халати забраняват на воините в синя броня да влязат в Свещения град.
Самата тя беше обявена за враг и на съюзниците й бе забранено да й окажат помощ.
— Имперските бели — разсъди Мара. — Те ще бранят. Кой, освен Хокану, би могъл да ги командва?
В отговор получи втора гледка на залата, където съветът обсъждаше тактиката. Видя около лорда на Шинцаваи хората, чиито мечти съвпадаха с нейните: Аракаси бе там, тих като сянка и мрачен. Близо до него беше Първият съветник на Шинцаваи Догонди — водеше оживен разговор с друг, в когото Мара стъписана позна Чумака, Първия съветник на Анасати.
Без да помисли, попита на глас:
— Какво прави Чумака там?
В отговор маговете й показаха още образи: поляна в гора, където Хокану извиваше и извиваше кожен ремък и изтръгваше живота от гърлото на Джиро. Избледнелият цвят и размътеният образ издаваха, че гледката е от миналото. Мара видя как Джиро се отпусна в хватката на Хокану. Лордът на Анасати беше мъртъв!
И все пак, ако се съдеше по сегашната дейност на съпруга й, Кентосани бе подложен на обсада.
— Кой командва атаката на Свещения град? — попита тя.
Гледката се завъртя, измести фокуса си и Мара видя армии, обсадни машини и офицер в цветовете на Омечан. Външните стени бяха разбити и завзети. Самият Имперски район беше под атака и перата на шлемовете по стените показваха няколко фракции защитници. Мара ахна, като видя пурпурното и жълтото на Ксакатекас.