Господарка на Империята

Колко ли пъти Ичиндар, на трона на своята власт, беше страдал от човешките си глупости, причинили злочестини на хора, които бе предопределен от съдбата да управлява? Мара се почувства смалена от срам. Беше се домогвала да постави сина си на златния трон. За да спаси живота му, както вярваше.

Колко малко беше мислила за последствията във времето, за последствията от това да постави бремето на отговорност, която тя самата дори не можеше да обхване, на крехките неукрепнали рамене на едно момче!

Бе сломена от нещо много по-лошо от отчаянието. Помисли за окончателността на смъртта, която така упорито бе наричала хабене на ресурс. Вече не беше толкова сигурна. Същината на философията й се бе променила дотолкова, че вече нито една посока на действие не изглеждаше сигурна.

— Магьосниците ще потърсят отмъщение срещу расата ви — най-сетне промълви Мара и вдигна смирено очи към царицата. — Какво ще направите?

Огромното насекомоподобно я изгледа с изражение, което никой човек не можеше да разгадае.

— Някои от нас ще умрат — отвърна тя с неумолимата искреност на своята раса. — Този кошер най-вероятно ще бъде първият, след като ти бе разрешено влизане и аудиенция.

— Не можете ли да избягате? — Ужасно й се искаше да чуе поне една дума за надежда и кураж, да чуе, че не всичко е изгубено за тези същества, чието приятелство я беше крепило през безчет изпитания и трудности.

Царицата помръдна преден крайник, равносилно навярно на свиване на рамене при чо-джа.

— Вече съм в най-дълбоката зала на този кошер. Невъзможно е да ме преместят. Щом наша царица узрее достатъчно, за да снася яйца, ние губим подвижността си. Тук поне ще оцелея до последния миг. Вашите Велики може да унищожат тялото ми, но кошерният ум ще съхрани паметта ми и записа на всичко, което става тук. Друг кошер ще защити нашия ум, а когато се роди нова царица, умът ще се поднови с нея.

Слаба утеха, помисли Мара — да не бъдеш забравена за вечността. Не изрече на глас опасението си, че може да се случи по-лошо: можеше всъщност да има край без спомен за народа на чо-джа, задържан в плен на империята. Дързостта й можеше да донесе пълното им унищожение. Спомни си за доверието, което бе спечелила от съвета в Чака-а, и й се доплака.

Но не й остана време да се замисля за вина или за опасения, защото царицата кривна глава и сякаш се вслуша.

Бързо пискливо бръмчене премина между владетелката и слугите й. Връзката рязко прекъсна. Работници и воини напуснаха залата, а царицата извърна глава към гостенката си.

— Какво става? — попита със свито сърце Мара.

— Дошли са Велики — отвърна царицата. — Делегация от трийсет магьосници е пред входа на кошера ми. Обвиняват ни в клетвопрестъпничество и настояват да те предадем.

— Ще изляза при тях — отвърна Мара и се зачуди дали ще намери сили да се изправи. — Не искам да причиня повече неприятности на расата ви.