Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Работниците не отговориха, но спряха.
— Трябва да видя царицата ви — извика Мара този път силно и викът й отекна като буря по безбройните коридори.
И изведнъж блесна светлина и Мара видя приближаващ се отряд воини. Бяха с шлемове и ги водеше Ударен водач с пера на шлема. Черните му като оникс очи се извърнаха към нея.
— Аз съм Такс’ка. Идвам да изпълня молбата ти и да те отведа при царицата на този кошер.
Работниците се разстъпиха… а Ударният водач на чо-джа коленичи и добави с напевен тон:
— Можеш да ме яздиш. Царицата ни няма време да те чака.
Царицата на чо-джа наблюдаваше с очи като черен лед как гостенката й човек се надига от поклона си. И преди Мара да е успяла да изрече и една дума за поздрав, заговори:
— Не можем да ти помогнем, лейди Мара. Със своите действия си настроила Събранието на магьосниците срещу себе си, а ни е забранено да помагаме на всеки, когото те назоват свой враг.
Мара смъкна шлема си и приглади мократа си коса. Кимна. Нямаше друг избор, освен да поеме по най-дръзкия курс, на който се бе осмелявала.
— Велика царице — заговори тя толкова твърдо, колкото позволяваха изпънатите й нерви, — моля да възразя. Трябва да ми помогнете. Изборът ви е отнет, защото условията на вашия договор със Събранието вече са нарушени.
Тишината настъпи рязка като удар. Царицата се извиси над Мара.
— Говориш от невежество.
Мара затвори очи и преглътна. Едва надви безполезния инстинкт да побегне: беше под земята, много дълбоко. Бягството нямаше да донесе нищо. Беше се оставила на милостта на чо-джа и ако не успееше да ги склони да й помогнат, всичко беше загубено.
Така че отвърна високо:
— Не толкова невежествено, колкото мислиш.
Царицата остана хладно сдържана. Не се отпусна отново на подиума обаче.
— Продължи.
Мара заложи всичко.
— Вашият договор е нарушен — заяви тя. — Но не от вашата раса, царице. А от мен. — Тишината в залата бе като глухота: толкова беше пълна. Мара преглътна страха си и продължи: — Аз наруших вашия договор, който според всяка безпристрастна преценка впрочем беше несправедлив. Отидох до Чака-а. Говорих с вашия вид и ги видях така, както им се полага да живеят, свободни и над земята. Осмелих се да го направя, царице. Направих преценка за доброто на вашата раса, както и за моя народ. Дръзнах да помоля за съюз и когато се върнах, доведох със себе си двама магове чо-джа, за да помогнат на каузата ви.
При тази вест тишината стана още по-дълбока. Мара имаше чувството, че повишава глас срещу съкрушителната тежест на неизречено неодобрение.
— Тези магове са подслонени в едно неизползвано подземие в кошера близо до именията ми. Събранието няма да се спре, за да прецени дали вашият вид е невинен за приютяването им. Ще действат все едно всички чо-джа са заговорници. Следователно договорът вече е нарушен, от моята ръка, за подобряването на тази империя, и сега чо-джа трябва да се борят да си върнат своя полагащ се по право свободен дял.
Тежкото мълчание се проточи.
— Имаш ли да кажеш още нещо? — Тонът на царицата бе като звън на кристал.
Мара се поклони дълбоко.
— Моята дума към теб свърши.
Царицата издиша със съсък. Люшна се назад и напред, после пак, след това се отпусна на подиума. Очите й заблестяха.
— Все пак не можем да ти помогнем.
— Какво?! — Възмутеният вик се изтръгна от устата на Мара, преди да е помислила. Поправи грешката си с нов поклон, този път толкова нисък, че можеше да мине за раболепен. — Условията на договора са нарушени. Нима няма да се вдигнете при тази възможност, за да си върнете свободата и полагащата ви се по право съдба?
Царицата изглеждаше натъжена.
— Не можем. Дали сме дума. Нарушаването на договора е твое дело, твоя измяна. Не познаваш нашите нрави. За нас е невъзможно да нарушим клетва.
Мара се намръщи. Разговорът не вървеше както си го беше представяла. Тласната от неудържим страх, тя призна:
— Не разбирам.
— Нарушаването на обещания е човешка черта — заяви царицата.
Мара се помъчи да разбере.
— Зная, че вашият вид никога не забравя нищо, но…
Царицата обясни:
— Нашата дума не може да се наруши. Точно затова хората непрекъснато ни се налагат. Всяка война свършваше с договор, с който ние по силата на естеството си трябваше да се примиряваме. Хората нямат такива инстинктивни задръжки. Те нарушават честта и не умират от това. Ние разбираме това странно поведение, но не можем да…