Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Харесва ми този пример на справедливо и безпристрастно правосъдие: процес и екзекуция. — Джейсън отново се разкашля и пресуши купата с вода. — Никога ли не си чувал, че подсъдимият е невинен до доказване на вината му? Върху тоя постулат се гради цялата юриспруденция. И от къде на къде ще ме съдиш на Касилия за деянията ми на тази планета, където те не са престъпления? Все едно да отведеш канибал от племето му и да го екзекутираш за антропофагия.
— И какво нередно би имало в това? Да се яде човешка плът, е такова гнусно престъпление, че потръпвам само при мисълта за него. Естествено, всеки, който върши това, трябва да бъде екзекутиран.
— Ако се промъкне през задната ти врата и изяде някой твой роднина, разбира се, имаш основание да искаш наказанието му. Но не и ако той върши същото като останалите веселяци от племето си, тоест похапва си вкусно печено от своя враг. Не схващаш ли очевидния аргумент: за човешкото поведение може да се съди само в контекста на средата? Поведението е относителна категория. Канибалът в своето общество е също тъй високо морален, както богомолецът в Твоето.
— Богохулник! Престъплението си е престъпление! Съществуват морални закони, които стоят над човешкото общество.
— А, не, няма такива. Точно тук се пропука твоята средновековна етика. Всички закони и идеи са исторически и относителни, не абсолютни. Те са в сила за конкретното време и място; извадени от контекста, губят своето значение. В контекста на това диво общество аз действах по най-почтения начин. Предприех покушение срещу господаря си, а това е единственият начин едно амбициозно момче да напредне в тоя суров свят. Без съмнение и въпросният Ч’ака тъй е получил длъжността си. Покушението не успя, но победих в двубоя и резултатът е пак същият. След като завзех властта, започнах да се грижа добре за робите си, макар те, естествено, да не го оцениха, защото не искаха грижите ми: искаха мястото ми, такъв е местният закон. Единственото ми истинско провинение е, че не се справих със задълженията си на робовладелец и не ги оставих до края на живота си да маршируват нагоре-надолу покрай брега. Вместо това тръгнах да те търся. Бях заловен и отново станах роб. Така ми се и пада за моята глупост.
Вратата се отвори с трясък и в мрачното помещение нахлу ослепителна дневна светлина.
— Ставайте, роби! — кресна един д’зертано.
Раздаде се хор от стенания и тътрене на крака, когато всички наоколо се раздвижиха. Едва тогава Джейсън видя, че е прикован заедно с още двайсет роби към дългата греда, издялана очевидно от стъблото на гигантско дърво. Мъжът на челното място на гредата, изглежда, бе нещо като главен, защото взе да ругае и да буди останалите с ритници, а щом всички се изправиха, започна да раздава команди с властен глас:
— Живо, живо! Който превари, той ще яде! И не си забравяйте канчетата. Който няма канче, цял ден няма да яде и да пие. И да се трудим дружно днес, всеки да напряга мускули. Друг начин няма. За всички се отнася, особено за вас, новите. Срещу дневна дажба труд получавате дневна дажба храна…
— Млъкни, бе! — извика някой.
— И всички ще са доволни — продължи мъжът невъзмутимо. — Сега всички заедно… Едно… наведи се, хвани здраво гредата… две… повдигни я от земята. И… три… изправи се, излизаме през вратата!
Повлякоха се навън и студеният утринен вятър прониза Джейсън през пирийския му костюм и остатъците от кожените одежди на Ч’ака. Мъжете, които го плениха, бяха отскубнали зъбите и ноктите, пришити отгоре, но под кожите не бяха ровили и не бяха открили ботушите му. Това бе единственият светъл лъч, озаряващ безнадеждния мрак на сегашната му съдба. Джейсън се помъчи да се зарадва и на тази нищожна утеха, но изпитваше единствено студ. Трябваше да промени това положение колкото е възможно по-скоро — вече бе отслужил своето като роб на тая западнала планета, роден бе за по-добра орис.
По заповед робите пуснаха гредата до стената в двора и седнаха върху нея. Подадоха смирено канчета като покаяли се грешници и получиха по един черпак хладка супа от друг роб, който буташе пред себе си варел на колелца и бе прикован към него. Апетитът на Джейсън мигом изчезна, щом опита буламача. Беше супа от крено и сварени, грудките бяха още по-гадни на вкус — не беше допускал, че това е възможно. Ала сега най-важно бе да оцелее, затова изгълта блудкавата супа.
Като приключиха със закуската, минаха през портата и се озоваха в друг ограден двор. Заинтригуван от картината пред очите си, Джейсън забрави за несгодите. В средата на двора имаше голям скрипец, към който първата група роби вече прикрепваха края на своята греда. Групата на Джейсън и други две групи също поставиха гредите си и превърнаха скрипеца в колело с четири радиални лъча. Разнесе се викът на един надзирател, робите изпъшкаха и натиснаха гредите с цялата си тежест, додето те потрепераха и започнаха да се въртят, и бавно задвижиха колелото.