Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Робите продължиха да надават писъци и неколцина се опитаха да скочат през борда, но бяха повалени с тояги. Облечените в широки наметки д’зертано вървяха сред пленниците и грубо изливаха черпаци тъмна течност в гърлата им. Някои от тях се проснаха в безсъзнание или вече мъртви, но по-скоро наистина бяха в безсъзнание, защото едва ли д’зертано щяха да ги убият, след като си бяха дали толкова труд да ги хванат. Джейсън вярваше в това, но ужасените роби нямаха утехата на неговите философски съждения, затова се съпротивляваха, въобразявайки си, че се борят за живота си.
Когато дойде редът на Джейсън, той, въпреки убеждението си, също не се остави покорно на д’зертано и успя да ухапе няколко пръста и да ритне един човек в корема, преди да седнат върху него, да стиснат носа му и да налеят една доза от парещата течност в гърлото му. Изпита болка и замайване, насили се да повърне, но оттам нататък вече нищо не си спомняше.
7.
— Пийни още малко — каза гласът. Върху лицето на Джейсън се плисна студена вода и част от нея се процеди в гърлото му; задави го и той се разкашля. В гърба му убиваше нещо твърдо, китките го боляха. Паметта му бавно започна да се възвръща — схватката, залавянето и противната течност, която го накараха да изпие насила. Когато отвори очи, видя над главата си мъждукаща жълта лампа, провесена на верига. Примигна срещу нея и се помъчи да събере сили да се привдигне. Познато лице затули светлината. Джейсън присви очи и изстена:
— Ти ли си, Мика… или сънувам кошмари?
— Не можеш да избегнеш правосъдието, Джейсън. Да, аз съм и се каня да ти задам няколко сериозни въпроса.
Джейсън отново простена.
— Наистина си ти. Дори и в кошмар не биха ми хрумнали подобни фрази. Но преди въпросите няма ли да ме въведеш малко в ситуацията? Сигурно знаеш нещичко, тъй като по-отдавна си роб на д’зертано. — Джейсън си даде сметка, че болката в китките му е от тежки железни окови. През тях минаваше верига, закована за дебела греда, върху която бе облегната главата му. — Защо са тия вериги и какво представлява местното гостоприемство?
Мика подмина въпроса на Джейсън и упорито се върна към своята тема.
— Когато те видях за последен път, беше роб на Ч’ака, а тази вечер те докараха с другите роби и докато беше в безсъзнание, те приковаха към гредата. До мен имаше свободно място, казах им, че ще се грижа за теб, ако те поставят тук. Така и направиха. А сега трябва да ми кажеш нещо. Преди да те съблекат, видях, че носиш бронята и шлема на Ч’ака. Къде е той, какво стана с него?
— Аз — Ч’ака! — изграчи Джейсън и се разкашля от дразнещата сухота в гърлото си. Надигна купата с вода и жадно пи. — Много си отмъстителен, Мика, стари разбойнико. Къде ти остана философията, дето проповядва да си подложим и другата буза? Не ми разправяй, че си намразил тоя човек само защото те дрънна по главата и ти разцепи черепа, а после те продаде като добитък. В случай че си размишлявал над тая несправедливост, можеш да бъдеш доволен, защото със злия Ч’ака е свършено. Погребан е в пустошта и след като всички кандидати бяха пресяти, аз получих службата му.
— Ти си го убил?
— С една дума, да. И не мисли, че беше лесно, защото всички предимства бяха на негова страна, а аз имах само своята природна находчивост, която за щастие се оказа достатъчна. В един момент цялата работа висеше на косъм, защото, когато се опитах да го убия в съня му…
— Какво си направил? — прекъсна го Мика.
— Промъкнах се при него през нощта. Нали не смяташ, че нормален човек би се изправил срещу такова чудовище лице в лице? Макар накрая пак така да стана, тъй като се беше оградил с хитроумно приспособление, за да се варди от нощни гости. Накратко, бихме се, аз победих и станах Ч’ака, въпреки че царуването ми не бе нито дълго, нито достойно. Тръгнах по дирите ти и стигнах чак до пустинята, където коварно бях пленен от един дърт хитрец на име Едипон; той не само ме понижи в ранг, но ми и отне всички роби. Това е моята история. А сега ми разправи твоята: къде сме, какво става тук…
— Убиец! Робовладелец! — процеди Мика и се отдръпна далеч от него, всъщност колкото му позволяваше веригата, осъдително насочил пръст към Джейсън. — Към позорните ти деяния ще бъдат добавени още две обвинения. Чак ми прилошава, като си помисля, че изпитах съчувствие към теб и поисках да ти помогна. И все пак ще ти помогна, но само за да останеш жив, та да те върна на Касилия за процес и екзекуция.