Бунт [bg]

Когато младежът погледна отново към него, Комън забеляза колко хлътнали са очите му. Изглеждаше така, като че ли не беше спал дни наред. Комън предположи, че е в края на юношеските си години. Даде знак на младия човек да го последва и се отдалечи от гроба.

— Дънегол, нали така?

— Да, сър, Дънегол Макдуъл.

— Разкажи ми за нападението срещу Буитъл, Дънегол.

Комън изслуша разказа на младежа. Отначало гласът му беше колеблив, но скоро стана по-ясен и по-силен, а накрая, когато описваше как баща му бе загинал от ръцете на граф Карик, направо трепереше от гняв.

— И ти дойде тук, за да кажеш на сър Джон какво е сполетяло Буитъл, така ли? — каза Комън, когато Дънегол свърши.

— Не веднага — отвърна той. — Останалите мъже, които бяха освободени, се отправиха към абатството Суийтхарт, за да информират сър Джон и лейди Дерворгила. Оставих тялото на баща ми на техните грижи и доброволно останах, за да наблюдавам замъка и да видя накъде ще се насочи Брус след това.

— Колко дълго престоя там?

— Десет дни.

— И през това време хората на Брус не са напускали Буитъл? — Комън се обърна към Балиол. — Когато войската на Брус завзе Уигтаун и Дъмфрис, разположи гарнизони и на двете места, остана там не повече от няколко дни и после продължи. Очевидно нещо ги е задържало в Буитъл.

— Пристигна един конник — каза бавно Дънегол, без да сваля очи от Комън. — Мисля, че беше на четвъртия ден след превземането на замъка. Можах да го видя добре от скривалището си в гората. Беше въведен веднага вътре. — Дънегол се поклони леко на Балиол. — Съжалявам, забравих да ви кажа това. — Той отново погледна гроба на баща си.