Бунт [bg]

Нападателят натисна с цялата тежест на тялото си върху меча и го заби още по-дълбоко, а после с рязко въртеливо движение го изтегли навън. Пазачът остана на колене с ръце, притиснали раната, която обагри в червено туниката му с извезан бял лъв, а нападателят мина покрай него към онази част от моста, която се намираше зад портите. Започна да сече с меча си въжето, конци от което се късаха под ударите му. Когато то се скъса окончателно и се отпусна, мъжът измъкна един рог изпод туниката си. Поднесе го към устните си и издаде един-единствен плътен звук.

Шумът, последвал призива на рога, започна с приглушено трополене някъде във вътрешността на гората около замъка. Постепенно премина в оглушителен тропот, когато шейсетина мъже, от тях двадесетина на коне, се втурнаха по коларския път, следвани от бягащи с всички сили пешаци. Когато наближиха висящия мост, един ездач се отдели от групата и ги изпревари. Подкованите копита на бялата му кобила зачаткаха по дъските. В едната ръка държеше широк меч, а в другата щит, на който се виждаше червен орнамент на бял фон. Под бялата мантия, извезана по същия начин, носеше ризница и трико, а лицето му беше скрито под голям шлем. Ездачът пришпори коня си към портите. Разпръсна останалите там пазачи, които се мъчеха да ги затворят, и влезе във вътрешния двор.

Без да обръща внимание на разбягалите се стражи, конникът спря кобилата си пред голяма зала. Чу викове зад себе си от още приближаващи се в галоп ездачи и бутна със свободната си ръка вратата. Тя се разтвори достатъчно, за да може да влезе с коня вътре, като наведе глава, за да не се удари в трегера. В залата горяха само няколко факли, но беше достатъчно светло, за да види, че няма никой. По търкалящите се по масата чаши, една преобърната на пода кошница с пране и по-светлото петно на една от стените, където очевидно е бил окачен гоблен, личеше, че мястото е било напуснато набързо. Ездачът подкара коня по-навътре и тропотът от копитата му отекна глухо в празното помещение. На стената зад една маса, поставена върху подиум, висеше огромно знаме с извезан бял лъв, изправен на задни крака. Виждаше се само едното му око, което гледаше сърдито. Ездачът прибра меча в ножницата и свали шлема си, откривайки лице с изпъкнали скули и стоманеносини очи. Робърт Брус, графът на Карик, срещна погледа на лъва.