Бунт [bg]

— Бриджид!

Робърт се стресна, когато купчината кожи върху сламеника се размърда и изпод тях се появи една фигура. Беше момичето, което той проследи дотук преди месеци. Тя се прозя и стана от леглото, а измачканата й сива рокля се спусна на вълни около нея. Големите й очи се вгледаха в него, пълни с изненада и любопитство.

— Седни — каза жената на Робърт и взе тоягата, — а ти ми донеси вода — нареди тя на момичето.

Когато той седна, момичето излезе навън, а жената застана пред полицата и започна да стрива с чукало цели шепи с билки. Разнесе се остра миризма. Момичето се върна с ведро, пълно с вода. Тънките й ръце се бяха изпънали под тежестта. Остави ведрото до огъня, а после отиде при старицата. Двете си прошепнаха нещо, което Робърт не можа да чуе. Погледна недоверчиво, когато момичето се приближи до него с парче ленено платно в ръка. Приклекна до ведрото и го натопи вътре. Роклята й увисна върху слабата й фигура и той можа да види през отвора изпъкналите й ребра. Момичето се изправи и се приближи до него със смачканата кърпа, от която водата се стичаше между пръстите й. Робърт се отдръпна назад, когато тя протегна ръка.

— Мога сам да го направя.

Бриджид му подаде кърпата и седна до огъня, обгърнала с ръце кокалестите си колене. Едно от кучетата вдигна глава и зави срещу нея. Без да му обърне внимание, тя наблюдаваше как Робърт изтрива кръвта от лицето си.

— Може би е бил нападнат — каза тя, обръщайки се към старицата.

— Паднах от коня — рече Робърт.

— Знаеш ли, той е граф.

— Син на граф — поправи я рязко Робърт, почувствал се подразнен от начина, по който момичето говореше, като че ли той не можеше да я чуе.

— Знам кой е — каза старата жена, появила се с купа, пълна с някаква тъмна смес. — Аз го израждах.

Робърт замръзна на мястото си с кърпата, опряна в бузата му. Когато заговори, гласът му отекна в ушите:

— Не. Това не е вярно. Майка ми имаше една и съща акушерка за всичките й деца. — Той поклати глава, ядосан от непромененото изражение на жената. — Тя не би позволила една… — Не довърши изречението.

Старата жена не отговори, а загреба шепа от сместа с билките. Дръпна разкъсания плат на трикото му и я плесна върху кокалестото му коляно, накарвайки го да премигне, а после му подаде тоягата.