Бунт [bg]

— Гарнизонът се предаде. Буитъл е наш.

Думите му бяха заглушени от силен вик. Нададе го млад мъж, един от няколкото задържани от рицарите, които придружаваха лорда. Той се отскубна от тях, заварвайки ги неподготвени, и изтича до мъжа, проснат сред остатъците от счупената маса. Падна на колене, избута встрани счупените дъски и подложи ръце под главата на мъжа. Кръвта се разля по дрехите му. Погледна Брус, по чийто меч все още имаше голямо петно кръв.

— Копеле! — извика задъхан той и се изправи. — Копеле!

Графът присви очи.

— Убийте този хлапак — нареди той, давайки знак на двама от васалите си и двамата рицари от Карик.

Те пристъпиха напред, но гласът на лорд Анандейл ги спря:

— Казах, че битката свърши. Гарнизонът е свободен да си върви.

Рицарите погледнаха графа, после лорда и наведоха оръжията си.

— Можеш да си вървиш — каза лорд Анандейл на младежа, без да обръща внимание на гнева, изписан върху лицето на сина. — Няма да ти бъде сторено никакво зло.

— Не и без баща ми — процеди през зъби младият мъж. — Той беше икономът на сър Джон Балиол. Заслужава прилично погребение.

След като помисли малко, лордът кимна на двама от хората си:

— Помогнете му.

Младежът вдигна тялото на баща си с помощта на двамата рицари от Анандейл и мина покрай графа на Карик.

— Да те стигне проклятието на свети Малахия! — просъска младежът.

Брус презрително се изсмя.

— Малахия? Запази заплахите си за някой, който вярва в такива неща — процеди през зъби той и пристъпи напред.

— Остави го — властно го спря лордът.

Ала докато наблюдаваше как младият човек носи трупа в сивото утро, лицето на лорд Анандейл беше уплашено.