Бунт [bg]

Балиол проследи погледа на шурея си до ковчежето от слонова кост. Кимна мрачно, погрешно изтълкувал вниманието на Комън към него като израз на състрадание.

— Това беше първото нещо, което майка ми взе от Буитъл, когато тръгнахме. Все още всеки ден оставя място за него по време на вечеря. Като разпери ръце, за да обгърне дебелите колони, които образуваха поредица от сводове от двете страни на кораба на църквата, Балиол се извърна леко назад.

— Не е ли невероятно какво може да вдъхнови любовта? Майка ми построи този манастир в памет на баща ми. Казах й да погребе сърцето му тук, когато бъде завършен високият олтар, но тя не се съгласи да се раздели с това ковчеже до собствената си смърт, когато, както е наредила, ще бъде погребана заедно с него. Учудвам се на силата, която има една жена в залеза на живота си да построи нещо като това тук.

Отнесеният поглед на Балиол се спря на Комън и той бързо се върна към действителността.

— Мислиш ли, че те биха могли да го разрушат?

— Какво да разрушат? — попита Комън, който все още мислеше за ковчежето със затвореното в него сърце на доскорошния лорд на Галоуей.

— Това място — каза Балиол и започна да крачи напред-назад.

— Дали тези синове на блудници ще дойдат да ме потърсят тук?

Комън видя как Балиол зарови ръка в косата си, кестенява като на сестра му, за която се беше оженил преди единадесет години. Приликата свършваше дотук. Балиол не притежаваше нито чувствеността на сестра си, нито острия й ум. Според Комън жените от клана Балиол бяха надарени с не по-малко смелост от мъжете.

— Имаш ли сведения за местоположението им?

— Да, имам — отвърна мрачно Балиол. — Хората на Брус са завзели Буитъл.

Комън бавно запредъвква лошата новина. Нападенията на клана Брус срещу замъците в Уигтаун и Дъмфрис бяха нанесли удар по устоите, на които се крепеше властта на Комън в Югозападна Шотландия, но макар завладяването на тези две крепости да нарани гордостта на фамилията, то не навреди много на дългосрочните планове на Комъните.

— Откъде знаеш, че крепостта е паднала? В писмото си каза, че тръгваш за абатството Суийтхарт като предохранителна мярка, когато хората на Брус навлязоха в Галоуей.

— Уведоми ме синът на моя иконом. Оставих баща му в Буитъл заедно с един гарнизон, за да пази имуществото, което не можех да взема със себе си. При нападението икономът ми е бил убит от онова копеле граф Карик — процеди през зъби Балиол. — Заедно с осем души от хората ми. Осем!

— Кога е станало това? — продължи да разпитва Комън.

— Преди две седмици.

— И оттогава не си чул нищо за придвижванията на Брус, така ли?

— Доколкото успяхме да разберем, те са спрели в Буитъл.

Комън свъси замислен вежди.

— Синът на иконома ти още ли е тук?