Бунт [bg]

Когато го видя, жената спря и сбърчи замислено вежди. Издаде през зъби съскащ звук, от който стомахът на Робърт се сви, но звукът не беше предназначен за него. Чули звука, кучетата се изправиха и застанаха до нея. Тя се запъти към Робърт и той забеляза, че нещо в кесията й мърда, сякаш по кожата се плъзгаха малки крайници или люспи. Жената подпря тоягата на едно дърво, наведе се над него и протегна съсухрената си ръка. Робърт се отдръпна, отблъснат от миризмата, но повече от страх да не го докосне. Жената рязко присви очи.

— Стой тук тогава — просъска тя, — остави се на вълците да те докопат.

Галският й беше простоват, без примеси, като че ли никога не беше говорила друг език. Беше по-богат от неговия. Откакто се беше научил да говори, налагаше се да ползва френски, шотландски, латински и галски. Жената грабна тоягата си и тръгна през храстите, следвана от кучетата. Робърт се опита да застане на колене, но беше пронизан от силна болка.

— Почакай!

Жената продължи да върви. Почти се изгуби от погледа му. Клоните зад нея веднага се сплитаха отново.

— Моля те!

Последва мълчание, после храстите се раздвижиха и тя се върна. Робърт протегна ръка. Без да каже дума, жената я хвана. Силата, с която я стисна, го изненада. Бързо се изправи, прекалено бързо. Прехапа устни, за да не извика, когато тежестта на тялото му бе поета от коленете.

— Дръж! — рече грубо жената и му подаде тоягата.

Робърт пое тоягата и се сети за един образ, който бе видял някога в книга: вълшебница описва кръг върху земята с тояга и от центъра на кръга сред огън и дим изскача черен дявол. Почти очакваше на пипане тоягата да не прилича на дърво, ала си беше дървена. Затоплена на мястото, където я беше държала тя. Заедно — жената, подхванала го от едната страна, а той, подпирайки се на тоягата, поеха бавно през гората с кучетата пред тях. След известно време дърветата оредяха и те тръгнаха по склон, който премина в закътана долина. Като видя къщата в подножието на хълма, Робърт разбра, че Желязната стъпка го беше отвел по-далеч в гората, отколкото предполагаше. Примигвайки от болка при всяка стъпка, той погледна нагоре, когато наближиха дъба, който се извисяваше над къщичката. От това разстояние можа да разгледа по-добре подобните на паяжини образувания, които висяха от клоните. Бяха клонки без листа и кора, тънки и бели като кости и вплетени така, че да образуват нещо като клетки. В центъра на всяко от тях на преплетена връв висяха уродливи паяци и разни предмети. Робърт видя късо парче жълт плат, малък сребърен кинжал с почерняло острие, стар пергамент, свит на руло. После жената отвори вратата на къщата и двамата влязоха вътре.