Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
И ето, сега д-р Фенимър Туинсън стоеше до припадналата сеньорина. Той самият не можеше да се помръдне. Нищо в мозъка му не подсказваше за възможната диагноза.
„Нормално италианско семейство — мислеше той. — Викат ме за майката, припада дъщерята. Божествена Вероника, професор Фенимър Туинсън, който е излекувал хиляди и хиляди болни и нещастни, не смее да се докосне до теб сега!“
— Моля ви, пренесете я в нейната стая — каза той.
Когато я сложиха на леглото, докторът инстинктивно вдигна очи. Над главата й го гледаше от един портрет човекът, който го беше извикал преди малко. Това представляваше модерна интерпретация на Архангел Михаил, който убива с оръжието си Дракона на греха. Отдолу беше написано: „Франсуа Леоне: из цикъла «Синове Божии»“. Фонът на този образ бе космосът, черен като катран, сред който горяха като живи ослепително бели слънца.
„Странна естетика…“ — помисли си Фенимър.
— Извинете, сеньоре, откога познавате художника? — попита той Клаудио Ариени.
— Още не сме се срещали…
— Странно… А сеньорината? Извинете ме за въпроса, но аз питам като лекар. Това е необходимо, за да мога да я свестя и лекувам.
— Току що се запознахме.
— Абсолютно нищо не разбирам!…
Двамата, като по даден знак, погледнаха към картината над главата й. Архангел Михаил гледаше право в очите на Туинсън и със своя стоманен поглед му казваше, че той няма да отстъпи ни на йота. По копието му прелетя електрическа искра.
На свой ред, Клаудио Ариени пребледня като платно. Туинсън излизаше с омекнали колена навън.
7. Лео и Аквариус7
Франсуа Леоне не можеше да се лъже. С цялото си същество той усещаше промяна. Космосите, сънищата, странните пари и сияния; структурите от скъпоценни камъни, както и самата тъкан на микросвета — всичко това, във фоновете на неговите картини, преди половин час престана да издава музика и настръхна в нищо необещаваща, оловна тишина. Всички образи, без изключение, станаха, един по един, пределно сериозни и мрачни. Нещо повече — портретите, където бе изобразена Тя, станаха съвършено неподвижни, лицето й побеля и затвори очи. После изведнъж фоновете зад тях запулсираха с контрастен, бърз и равен ритъм, като биенето на тревожно сърце. Само по дишането можеше да се разбере, че Вероника Ломбарди е все още жива.
Великият художник премаля. Той се опита да стане от стола си, но не можа.
— Амина, Амина! — едва успя да извика сърцето му.
Амина дойде веднага, коленичи пред него и сложи глава на коленете му.
— Амина, какво става с Нея?! — извика той с последни сили. Устата му не се бе отворила въобще.
Амина повдигна главата си. Нейното крехко, прозрачно тяло, цялото от трептяща, звездна светлина, сега се напрегна до краен предел и едва видимите, хиляди и хиляди звезди в него, изведнъж започнаха да текат нагоре, а после — изведнъж надолу.
— Какво ще кажеш, Амина! През затворените ти очи се виждат страшни картини — защо не ги спреш, защо нямаш никаква милост? Нима твоята същност може само да отразява, да предвижда неотвратимото? Не можеш ли да се вмесиш? Аз те обичам, Амина, успокой се, обичам те… Ти си моята звездна сестра; ти си душата ми, ти си моята вълшебница-муза. Ти си ми всичко в тоя печален свят, скъпа, невинна Амина! Защо все още мълчиш и хората искат да те представят пред мен за някакво си въплътено момиче от далечна Русия? Ти си душата ми, нали Амина? Направи нещо, Амина, измени хода на събитията, върни светлините от света на безкрайно малкото на техните места! Върни светилата по техните орбити. Смрази ги с твоята чародейна сила — не им позволявай да ме напуснат! Не давай да ми Я вземат, Амина! Без Нея аз съм загубен, сестрице, без нея съм мъртъв!
Звездните светлинки в тялото на Амина се развълнуваха.
„Аз те обичам, сине на Бога, не ме карай на нищо! Когато ме повикаш, аз загубвам и ума, и дума — аз не мога да говоря с тебе по друг начин, освен така. Аз мога да живея само когато те обичам — и съм готова да направя всичко, всичко за тебе… Само за нея нищо не ме моли…“
Една картина точно зад монахиня Аминия — картина, изобразяваща самата нея във формата на Мировата Душа — изведнъж се завълнува. Нарисуваното изчезна и на негово място се появи леко раздвижено, светливо море, в което вибрираха с неуловима тревожност милиарди и милиарди отражения на звезди. Глухонямото момиче от далечна Русия се хвърли към своя кумир и прегърна коленете му. То плачеше, без да издаде звук и го галеше трескаво, без да може да съобрази, че гали само краищата на неговия халат.
7
Лъв и Водолей