Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Озбек вдигна поглед от бележника си, поклати глава и излъга:
— Не.
— Както и да е, този Ал Дин бил същински Терминатор. Програмиран бил да убива и правел именно това. Убивал.
— Доста хора обичат да се хвалят, че работят за ЦРУ — отбеляза Озбек.
Салям се засмя.
— И те обикновено са най-големите лъжци. Все разправят истории от сорта: „Бих ти казал какво съм правил, но после ще трябва да те убия.“
Озбек се усмихна.
— Значи разбирате защо цялата тази работа изглежда по-пресилена.
— Според Нура Омар бил духовен наставник на Ал Дин в продължение на няколко години. Шейхът, изглежда, е знаел доста за него и миналото му.
— Може би това са празни приказки за заблуда.
— Може би — каза Салям. — Но не бих разчитал на това. Омар е суров човек и голям параноик. Не би допуснал близо до себе си бял човек, който наскоро е приел исляма, ако не го е проверил щателно.
Казаното от Салям не се харесаха на Озбек, нямаше да се хареса и на ЦРУ. Довърши бележките си и попита:
— Има ли още нещо, което можете да ми кажете за Ал Дин?
Настоящ адрес или телефонен номер, на който може да бъде намерен?
— Съжалявам — отговори Салям, вдигнал последната хапка към устата си, но внезапно промени решението си и остави вилицата на масата. — Нура беше убита преди да успее да ми каже нещо друго.
Озбек също съжаляваше.
— Идвал ли е Ал Дин във ФАИВ, докато Нура е работила там? Виждала ли го е?
Салям поклати глава и смени темата.
— Ще ме пратят в затвора, нали?
— Не го решавам аз.
Събеседникът му замълча за момент.
— Казах на полицаите, че имам куче. Оставил съм му вода и храна за два дни. Дали ще изпратят някой у дома да се погрижи за него?
— На бас, че ще изпратят купища хора — отвърна Озбек.
Салям осъзна иронията в това, което току-що беше казал и се подсмихна.
— Деветдесет и девет цяло и девет процента от мюсюлманите в тази страна са добри хора. Обичат Америка също като мен. Мислех, че работя за нейно добро. Все още мисля така.
— Знам — каза Озбек и затвори тефтера си — и ако това е някакво утешение за вас, аз ви вярвам.
— Значи можете да ми помогнете.
— Ще се опитам — каза агентът на ЦРУ, изправи се и се запъти към вратата. Там се спря и попита:
— Между другото, какво е?
— Моля?
— Кучето ви. Какво е?
— Ретривър от залива Чесапийк.
— Добра порода — каза Озбек. — Много са предани.
Салям кимна и го проследи с поглед, докато излизаше.
Пред стаята за разпити ги чакаше детективът от вашингтонската полиция, на когото беше поверено разследването. Казваше се Коувин. В средата на петдесетте, със сиви мустаци и яка фигура на футболист, той беше кораво ченге, което трудно можеш да излъжеш.
— Получихте ли каквото ви трябва? — попита той.
Озбек поклати глава и пъхна бележника обратно в джоба на сакото си.
— Лъже без да му мигне окото — каза детективът. — Голям артист, направо за Оскар. Ако го слушаш по-дълго, накрая можеш и да му повярваш.
— Не му ли вярвате? — попита Озбек, като внимаваше да не издаде чувствата си.
Коувин го погледна.
— Да кажем, че цялата работа намирисва.
Озбек беше съгласен с него.
— Какви лични вещи намерихте у него при ареста?
Детективът отвори папката, която носеше и зачете списъка:
— Ръчен часовник. Портфейл с кредитни карти, банкова карта, пари и шофьорска книжка, издадена в окръг Колумбия. Класьор с визитни картички. Ключове за кола. Клетъчен телефон.
— Искаме да видим телефона му — прекъсна го Озбек.
Ченгето затвори папката и погледна двамата мъже от ЦРУ.
— Тогава ще трябва да се подпишете под протокола за веществените доказателства. Засега просто сте дошли и сте задали няколко въпроса. В момента, в който телефона мине в ръцете ви, вие двамата и ЦРУ ставате част от случая. Преди да стана ченге, бях прокурор и знам какво може да направи един адвокат с факта, че двама шпиони са се ровили в личните вещи на заподозрения.
Намекът не се хареса на Расмусен.
— Какво искате да кажете?
— Зарежете тази работа, докато не е станало късно. Да разпитваш заподозрян за евентуални връзки с агент на ЦРУ е едно, но да се ровиш в личните му вещи е съвсем друго.
— Прав сте — съгласи се Озбек и даде знак на Расмусен да си вървят.
— Не искаме да се забъркваме с доказателствата. Това за всички ни може да свърши зле.
Провери силата на сигнала на клетъчния си телефон и добави:
— Трябва да отскоча до стаята за разпити за секунда.
— Защо? — попита Коувин.
— Забравих да задам на заподозрения един въпрос.
Щом излязоха от управлението на полицията и се запътиха към колата, Расмусен попита Озбек: