Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Разкажете ми за Нура Халифа и убиеца, когото се предполага, че е наела ФАИВ.
Андрю Салям внезапно загуби желанието си да говори. За Озбек беше ясно, че е докоснал болно място и знаеше какво е то. Беше виждал снимка на Нура Халифа. Тя беше изключително привлекателна.
Накрая Салям проговори:
— Беше добра жена. Не заслужаваше да умре.
На Озбек не му се беше случвало да губи близък човек — нито в армията, нито в ЦРУ, нито в личния си живот. Можеше само да си представи как се чувства Салям и пристъпи към въпроса деликатно, доколкото позволяваше ситуацията.
— Имахте ли интимни отношения?
— Не. Бяха чисто служебни.
— Изпитвахте ли чувства към нея?
Салям го погледна.
— Дори и да е така, никога не бих злепоставил такъв ценен агент. Ако не друго, поне мога да кажа, че се държах професионално.
— Давала ви е много сведения за ФАИВ, така ли?
— Купища.
— Които сте предавали на Райли?
— Да.
— И той е единственият човек, представял се за агент от ФБР, с когото сте имали връзка?
— Точно така — отвърна Салям. — Но независимо от това колко много информация предавах за ФАИВ и дейността й, не предприемаха нищо. Райли все повтаряше, че се водело разследване, че били необходими неоспорими доказателства, докато един ден ми нареди да прекъсна всякакви връзки с Нура и да се отдръпна от Фондацията за американско-ислямски връзки.
— Обясни ли защо?
— Твърдеше, че Бюрото най-после започва цялостно разследване на организацията и че ако продължа работата си, рискувам да бъда разкрит. Съгласих се. Но не и Нура. От това, което виждаше и чуваше, тя беше убедена, че се готви нещо голямо.
— Какво е виждала и чувала? — попита Озбек.
— Абдул Уалид започна да се среща все по-често с един радикален саудитски имам, който ръководи няколко големи джамии в САЩ. Името му е шейх Махмуд Омар. Според Нура двамата се държали така, сякаш носели целия свят на раменете си. Дочула на два пъти да се оплакват, че ако заплахата не бъде предотвратена, ислямът и каузата, за която работят, ще бъдат сериозно компрометирани.
Озбек го прекъсна:
— Заплаха? За какво става въпрос?
— Точно това се опитвах да разбера — отвърна Салям. — Нура ми каза, че са започнали да задават много въпроси за нейния чичо, ислямски учен и специалист по Корана от университета в Джорджтаун.
— Как му е името?
— Д-р Марван Халифа.
— Къде по-точно работи?
— В Центъра по арабистика.
Озбек го погледна.
— Вие също сте учили там.
— Да, но никога не сме се засичали. Той е като Индиана Джоунс, непрекъснато е някъде на археологически разкопки или работи по някой научноизследователски проект.
— Знаете ли къде е сега?
— Обикаля насам-натам и работи усилено по някакъв проект на йеменския Институт за опазване на паметниците на културата — отвърна Салям.
— Обясни ли ви Нура защо виждат в чичо й заплаха? — попита Озбек.
— Някои от по-ортодоксалните фанатизирани фундаменталисти смятат, че изследванията му са породили твърде много въпроси около автентичността на Корана. За тях това, което върши, е богохулство, а той самият е изменник, следователно имат основание да го убият. Ако вярвате в такива неща.
— А вие вярвате ли?
Салям се стъписа.
— Не. Изобщо не вярвам.
Озбек си отбеляза нещо и продължи:
— Казали сте на ФБР, че според Нура Уалид и Омар са наели убиец. Това не е толкова просто. Как са се свързали с него?
— Уредил го е шейх Омар — отвърна Салям. — Името му е Мажд ал Дин. Означава „Слава на вярата в исляма“.
— Какво е било предишното му име?
— Не знам.
— Казали сте на ФБР, че според Нура той е бил от ЦРУ. Защо е смятала така?
— Дочула Омар да се хвали с това. Казал, че Ал Дин се е обърнал към исляма.
— Така мюсюлманите говорят за хората, приели исляма, прав ли съм?
— Да. По думите на Нура, Омар бил луд от радост, защото Ал Дин бил съвсем обикновен на вид бял човек, който никога и никъде не би събудил подозрение. Бил като хамелеон, който променя външния си вид за отрицателно време. Приличал повече на счетоводител, отколкото на човек, когото ЦРУ използва, за да убива.
Озбек добави това в бележника си и провери дали е записал всичко важно.
— Омар много се вълнувал, защото този човек — продължи Салям — участвал в някаква свръхсекретна програма или отдел, с една дума нещо, което в ЦРУ наричали „Трансепт“. Това говори ли ви нещо?