Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Но те накара да повръщаш и пикаеш навсякъде, нали? — настоя Хенаро.
Казах им, че наистина той ми е повлиял по такъв начин. Те всички се засмяха сдържано. Почувствах, че ме презират дори още повече. Не изглеждаха заинтересувани, освен Елигио, който ме гледаше втренчено.
— Какво видя? — попита той.
Дон Хуан ме подтикна да им разкажа всички, или почти всички, забележителни подробности от моите преживявания, затова аз описах последователността и формата на това, което бях възприемал. Когато приключих, Лусио изкоментира:
— Щом пейотът е така странен, радвам се, че никога не съм го взимал.
— Точно, както ви казах — обърна се Хенаро към Бахеа. — Тези неща те правят луд.
— Но Карлос не е луд сега. Как обясняваш това? — го попита дон Хуан.
— Как можеш да знаеш, че не е — върна му го Хенаро. Всички избухнаха в смях, включително дон Хуан.
— Беше ли те страх? — попита Бениньо.
— Разбира се, че да.
— Защо го направи тогава? — попита Елигио.
— Каза, че е искал да знае — отговори Лусио вместо мен. — Мисля, че Карлос става като дядо ми. И двамата казват, че искат да знаят, но никой не знае какво по дяволите, искат да знаят.
— Невъзможно е да се обясни това знаене — каза дон Хуан на Елигио, — защото то е различно за всеки човек. Единственото общо за всички нас е, че Мескалито разкрива тайните си лично на всеки човек. Знаейки за чувствата на Хенаро, аз не му препоръчвам да се срещне с Мескалито. Но въпреки моите думи за неговите чувства, Мескалито може да има и напълно благотворно въздействие върху него. Но само той може да разбере и това е знаенето, за което говоря.
Дон Хуан стана.
— Време е да си вървя — каза той. — Лусио е пиян, а Виктор заспа.
Два дни по-късно, на 6 септември, Лусио, Бениньо и Елигио дойдоха в къщата, където бях отседнал, за да ме вземат на лов. Докато пишех бележките си, те останаха мълчаливи. После Бениньо любезно се засмя, като предупреждение, че ще каже нещо важно.
След първоначалното притеснено мълчание, той отново се засмя и каза:
— Лусио тук казва, че ще вземе пейот.
— Ще вземеш ли наистина? — попитах аз.
— Да. Не бих имал нищо против. Бениньо избухна в смях.
— Лусио казва, че ще яде пейот, ако му купиш мотоциклет. Лусио и Бениньо се спогледаха и прихнаха да се смеят.
— Колко струва един мотоциклет в Съединените щати? — понита Лусио.
— Възможно е да вземеш за сто долара — казах аз.
— Това там не е много, нали? Ти лесно би могъл да му го вземеш, не е ли така? — попита Бениньо.
— Добре, нека първо питам дядо ти — казах аз на Лусио.
— Не, не — запротестира той. — Не му го споменавай. Той ще провали всичко. Той е чудак. А освен това е твърде стар и слабоумен и не знае какво прави.
— Едно време той беше истински магьосник — добави Бениньо. — Ама истински! Моите хора казват, че бил най-добрият. Но се отдаде на пейота и стана никой. Сега е твърде стар.
— И повтаря ли, повтаря същите тъпи истории за пейота — каза Лусио.
— Този пейот е чисто лайно — каза Бениньо. — Знаеш ли, ние опитахме веднъж. Лусио донесе цяла торба от дядо си. Една нощ на път за града го дъвкахме. Мамка му! Срязах си устата на парченца. И на вкус беше като самия ад!
— Глътнахте ли го? — попитах аз.
— Изплюхме го — каза Лусио. — Изхвърлихме цялата проклета торба.
Те и двамата смятаха случая за много смешен. Междувременно Елигио не беше казал и дума. Той беше затворен, както винаги. Дори не се засмя.
— Би ли искал да го опиташ, Елигио? — попитах аз.
— Не. Не аз. Дори заради мотоциклет. Лусио и Бениньо намериха изявлението изключително смешно и отново се заляха от смях.
— Независимо от това — продължи Елигио, — трябва да призная, че дон Хуан ме смайва.
— Дядо ми е твърде стар, за да знае нещо — каза Лусио много уверено.
— Да, твърде стар е — повтори Бениньо.
Помислих си, че мнението, което имаха двамата за дон Хуан, е детинско и необосновано. Почувствах, че съм задължен да защитя характера му, и им казах, че по моя преценка, в момента, както и в миналото, дон Хуан е велик магьосник, може би дори най-великият от всички. Казах, че усещам, че у него има нещо, нещо наистина необикновено. Подтикнах ги да си припомнят, че той е над седемдесетгодишен, а въпреки това е по-енергичен и силен от всички ни, взети заедно. Отправих предизвикателство към младите мъже да го пробват, като се опитат да нападнат изневиделица дон Хуан.
— Не можеш просто да нападнеш моя дядо — каза гордо Лусио. — Той е брухо.
Припомних им, че бяха казали, че е твърде стар и слабоумен и че един слабоумен човек не знае какво става около него. Казах им, че винаги ме удивлява бдителността на дон Хуан.