Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Все пак Валенсио не е най-добрият танцьор — каза Ескуере. — Има други. Ами Сакатека?
— Сакатека е човек на знанието, той не е една и съща класа с вас, приятели — каза строго дон Хуан. — Той танцува, защото такава е склонността на неговата природа. Това, което исках да ви кажа, е, че вие, които не сте танцьори, не го харесвате. Може би ако танците са добре изпълнени, някои от вас ще изпитат удоволствие. Малцина от вас обаче знаят твърде много за танцуването. Затова вие сте оставени с едно много въшливо късче радост. Ето защо вие, приятели, всички сте пияници. Вижте внука ми тук!
— Стига, дядо! — запротестира Лусио.
— Той не е мързелив или глупав — продължи дон Хуан, — но какво друго прави, освен че пие?
— Купува кожени якета! — отбеляза Хенаро и цялата публика прихна.
Лусио гаврътна още баканора.
— И как пейотът ще промени това? — попита Елигио.
— Ако Лусио потърси закрилника, неговият живот ще се промени — каза дон Хуан. — Не знам точно как, но съм сигурен, че ще бъде различен.
— Ще спре да пие, това ли искаш да кажеш? — настоя Елигио.
— Може би ще спре. Той има нужда от още нещо, освен текилата, за да направи живота си удовлетворяващ. И това нещо, каквото и да е то, може да бъде осигурено от закрилника.
— Тогава пейотът трябва да е много вкусен — каза Елигио.
— Не съм казал такова нещо — каза дон Хуан.
— Как, по дяволите, ще му се радваш, след като не е вкусен? — каза Елигио.
— Той те кара да се радваш по-добре на живота — каза дон Хуан.
— Но ако той не е вкусен, как може да ни накара да се радваме по-добре на живота? — настоя Елигио, — Няма смисъл.
— Разбира се, че има — каза с убедителност Хенаро. — Пейотът те подлудява и естествено ти мислиш, че много се кефиш в живота си, независимо какво правиш.
Всички отново се засмяха.
— Има смисъл — продължи дон Хуан, без да се засяга, — ако помислите колко малко знаем и колко много е това, което можем да видим. Пиенето е, което подлудява хората. То замъглява образите. Докато Мескалито изостря всичко. Кара те да виждаш толкова добре. Толкова добре!
Лусио и Бениньо се спогледаха и се усмихнаха, сякаш вече бяха чували историята. Хенаро и Ескуере станаха по-нетърпеливи и започнаха да говорят едновременно. Виктор се извисяваше със смеха си над всички останали гласове. Единственият, който изглеждаше заинтригуван, беше Елигио.
— Как може пейотът да направи всичко това? — попита той.
— На първо място — обясни дон Хуан, — ти трябва да искаш да се запознаеш с него, а аз мисля, че това е несъмнено най-важното нещо. След това трябва да му бъдеш представен и трябва да го срещнеш много пъти, преди да можеш да кажеш, че го познаваш.
— И тогава какво става? — попита Елигио. Хенаро се намеси:
— Сереш на покрива, докато задникът ти е на земята. Публиката прихна.
— Какво става по-нататък напълно зависи от тебе — каза дон Хуан, без да загуби самообладание. — Трябва да отидеш при него без страх и, малко по малко, той ще те научи как да живееш по-добре.
Последва дълга пауза. Мъжете изглеждаха изморени. Бутилката беше празна. Лусио с явна неохота отвори още една.
— Пейотът и на Карлос ли е закрилник? — попита Елигио шеговито.
— Не бих могъл да зная — каза дон Хуан. — Той го е взимал три пъти, така че попитай го да ти каже.
Тогава всички се обърнаха към мен с любопитство, а Елигио попита:
— Наистина ли го взе?
— Да.
Като че ли дон Хуан беше победил в един рунд над публиката. Те или бяха твърде заинтригувани да чуят за моя опит, или твърде учтиви, за да не ми се изсмеят в лицето.
— Той не нарани ли устата ти? — попита Лусио.
— Да. А има и ужасен вкус.
— Защо го взе тогава? — попита Бениньо.
Започнах да им обяснявам подробно, че за един западен човек знанието на дон Хуан за пейота е едно от най-очарователните неща, които може да намери. Казах, че всичко, което той бе казал за него, е вярно и че всеки може да провери тази истина за себе си.
Забелязах, че всички се усмихват, като че ли прикриват презрението си. Много се притесних. Осъзнавах своята непохватност в предаването на това, което е наистина в ума ми. Говорих още малко, но бях загубил импулс и само повторих неща, вече казани от дон Хуан.
Дон Хуан ми се притече на помощ и попита с вдъхващ увереност тон:
— Кога за първи път отиде при Мескалито, ти не търсеше закрилник, нали?
Казах им, че не съм знаел, че Мескалито може да бъде закрилник и че съм бил движен само от любопитство и огромно желание да го опозная.
Дон Хуан потвърди, че намеренията ми са били безупречни и каза, че затова Мескалито е имал благотворно въздействие върху мен.