Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Не я попита как се казва, а на сутринта, когато напрегнатият и изплашен Мура го измъкна от леглото, тя бе изчезнала.
Блакторн въздъхна. Животът е прекрасен, помисли си той. Но тук, в мазето, Шпилберген отново се заяждаше, Маецукер се държеше за главата и стенеше — не от болка, а от страх, юнгата Кроок беше на ръба на нервна криза, а Ян Ропер попита:
— Какво толкова смешно има, че се усмихваш, лоцмане?
— Върви по дяволите.
— Казвам ти го най-почтително, лоцмане — внимателно се намеси и ван Нек, изразявайки гласно онова, което всички мислеха. — Беше безразсъдно от твоя страна да нападнеш отчето пред онова жълто копеле.
Всички до един изказаха, макар и много предпазливо, съгласието си.
— Ако не го беше направил, едва ли щяхме да сме сега тази мръсна дупка.
Ван Нек се държеше на разстояние от Блакторн.
— Достатъчно е човек да си потопи главата в прахта, като наближи онова благородно копеле, и до един стават меки като памук.
Той изчака отговор, ала Блакторн премълча и само вдигна отново лице към капандурата. Като че ли нищо не бе казано. Безпокойствието им нарасна.
Паулус Шпилберген се повдигна с голямо усилие на лакът и попита:
— За какво става дума, Бакус?
Ван Нек се приближи до него и му разказа за свещеника, за разпятието, какво се случило и защо попаднали тук и че днес очите го болели повече от всякога.
— Да, лоцмане, опасна постъпка — съгласи се Шпилберген. — Много погрешна, бих казал. Дайте ми малко вода. Сега езуитите изобщо няма да ни оставят на мира.
— Трябваше да му строшиш врата, лоцмане — заяви Ян Ропер. — Те, така или иначе, няма да ни оставят на мира. Езуитите са гадни въшки и ние сме в тази воняща дупка като наказание от бога.
— Глупости, Ропер — сряза го Шпилберген. — Тук сме заради…
— Божие наказание е това! Трябваше да изгорим всички църкви в Санта Магделяна, а не само две! Трябваше! Помийни ями на сатаната.
Шпилберген уморено замахна към една муха.
— Испанските войски се прегрупираха и съотношението беше петнадесет души към един в тяхна полза. Дайте ми малко вода! Ограбихме града, натоварихме плячката и им натрихме носовете. Ако бяхме останали още, щяха да ни избият до един. За бога, дайте ми малко вода! Всички щяха да ни избият, ако не се бяхме оттеглили…
— Какво значение има това, щом служим на бога? А ние не се справихме със задачата си!
— Може би и тук сме попаднали, за да служим на бога — примирително се обади ван Нек, защото Ропер беше добър човек, макар и прекалено набожен, умен търговец и син на неговия партньор. — Може би ще покажем на туземците, че са изпаднали в католическа заблуда. Нищо чудно да ги обърнем към Правата вяра.
— Напълно си прав — съгласи се Шпилберген. Той все още беше много слаб, ала силите му вече се възстановяваха. — Мисля, че е трябвало да се посъветваш с Бакус, лоцмане. В края на краищата той е нашият главен търговец. Много го бива да преговаря с туземци. Подайте ми водата, казах!
— Нямаме вода, Паулус. — Ван Нек помръкна още човече — Не са ни дали нито храна, нито вода. Нямаме даже кофа, в която да пикаем.
— Ами поискайте! И вода! Господи, колко съм жаден! Ей, ти! Поискай вода!
— Аз ли — учуди се Винк.
— Да, ти!
Винк погледна към Блакторн, ала той разсеяно гледаше към капандурата, така че Винк застана под нея и се провикна:
— Ей! Вие горе! Дайте ни малко вода! Искаме храна и вода!
Отговор не последва. Той отново се развика. Никакъв отговор. Останалите постепенно подеха виковете. Всички с изключение на Блакторн. Скоро ги обзе паника, от тясното помещение им призля и това пролича в гласовете — завиха като вълци.
Капандурата се вдигна и в отвора се подаде Оми. До него се виждаха Мура и свещеникът.
— Вода! И храна, за бога! Пуснете ни оттук — възобновиха се крясъците.
Оми махна с ръка на Мура, който кимна и тръгна нанякъде. След минута се върна, придружен от един рибар. Двамата мъкнеха някаква голяма бъчва. И изпразниха съдържанието й — развалена риба и морска вода — върху главите на пленниците.
Мъжете в мазето се разпръснаха и се опитаха да избягнат ливналата се помия, но не всички успяха. Шпилберген се давеше, някои се подхлъзнаха и други ги стъпкаха. Блакторн не помръдна от ъгъла, а само гледаше Оми с омраза.